Прокълната нощ
- Автор: Шоуолтър Джина
- Серия: Повелители на нощта #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 9789542714538
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прокълната нощ». Краткое содержание книги:
Никой от двамата не може да устои на неконтролируемата страст, пламнала на прага на смъртна опасност. Всеки горещ допир и всяка изпепеляваща целувка ги доближават все повече до ръба на унищожението. Но дали любовта им е достатъчно силна, за да устои на изпитанията, пратени им от боговете?
Когато се взираше в нея по този начин, тя се чувстваше като богиня. Като сирена. Като кралица.
– Красива – каза той. – Толкова красива! – Ръцете му последваха същия път, който бяха изминали очите му. Докосна цялото ù тяло, без да остави неизследвано място.
– Твоя.
– Моя. – Той облиза и засмука врата ù, оставяйки гореща следа. – Ти си най-съвършеното нещо, което някога съм виждал. – Той отново обви с шепи гърдите ù. – Съвършени розови зърна, създадени за моята уста.
– Вкуси ги!
Той засмука едното зърно, а горещият му език се стрелкаше напред и назад. После съсредоточи вниманието си върху другото, след което я върна в центъра на стаята и се отпусна на колене.
Очите ù се затвориха и тя се предаде на насладата. Когато този мъж падаше на колене, се случваха невероятни неща. Деморализираще неща. Едната му ръка я прегърна през кръста и я придърпа по-близо. И докато продължаваше да я целува, той погали бедрата ù със свободната си ръка.
„Докосни ме там… точно там… О!“ Пръстите му докосваха клитора ù, а след това се дръпваха, преди да са го изследвали напълно. Това я разочарова. Той я държеше, а зъбите му леко хапеха плътта ù.
– Искам повече – каза му тя.
– Скоро.
– Мадокс! – каза тя отчаяна. Ако само пъхнеше пръст в нея, тя щеше да свърши. И въпреки че тя много искаше да свърши, желанието да го изследва така, както той нея, беше по-силно.
– Аз също… искам… да те докосвам. – Тя дишаше тежко и едва успяваше да произнесе думите.
Той беше на крака, преди тя да успее да мигне и се взираше надолу към нея с пламнали очи, смесица от червено, черно и виолетово. Без да каже и дума, той я вдигна и я хвърли върху леглото. Студената коприна се плъзна по сгорещената ù кожа. След миг беше върху нея и я притискаше с тялото си. Тежестта му беше изненадващо възбуждаща, а усещането беше по-чувствено, отколкото беше очаквала.
Златната светлина го къпеше и създаваше ореол. Точно тогава той наистина беше ангел. Неин ангел. Неин спасител и любовник.
– Свали си панталоните! – нареди тя. Голите му гърди я изгаряха възхитително и тя нямаше търпение да усети голите му крака… и твърдият му издут пенис без нищо, което да ги дели.
Той не се подчини. Треперейки, тя протегна ръка към колана му, за да избута панталоните.
Той поклати глава и я спря.
– Сваля ли ги, ще проникна в теб – гласът му беше нисък и дрезгав.
– Добре. Искам да проникнеш в мен.
– Не съм свършил с вкусването. – Той я отпусна малко и прокара пръст по корема ù.
О, Боже!
– Да, вкуси още! Искам… нуждая се… от всичко. – Щом нямаше да ù позволи да свали панталоните, Ашлин щеше да мине покрай тях. Тя пъхна ръка отдолу и го сграбчи.
Мадокс изсъска. Очите му се затвориха за кратко.
– Ашлин!
Членът му беше толкова голям, че тя не можеше да затвори пръстите си около него. Дебел, твърд и възхитителен. Когато плъзна ръка по него нагоре и надолу, нагоре и надолу така, както той правеше под душа (о, толкова е хубаво, не спирай!), той най-после, най-после пъхна пръст в нея. Тя ахна от силното усещане.
Той спря.
– Добре ли е?
– Да – каза тя и изстена.
Той се раздвижи отново и размърда пръста си навътре и навън. Първоначално бавно, а после по-бързо… и по-бързо… тя се изви към него, опитвайки се да стегне мускулите си и да го задържи дълбоко.
– Още?
– Още! – прошепна тя.
Втори пръст влезе вътре, разтягайки я. Коленете ù стиснаха бедрата му, предавайки се на всяка негова прищявка. Погледът ù срещна неговия. Пот лъщеше по лицето му, излъчваше напрежение.
– Гореща – каза той. – Влажна.
– Голям – каза тя и го стисна. – Твърд.
– Целият твой.
– Мой – съгласи се тя. „Искам го завинаги. Сега и завинаги.“ – Още!
Той заби трети пръст в нея и тя усети леко парене. Хареса ù, харесваше ù чудото да бъде изпълнена от него.
– Моя – каза той. Членът му се надигна в ръката ù. – Готова ли си, прекрасна?
– Да. О, да. – Толкова готова – повече от готова. Никога не беше искала нещо толкова силно. С радост би дала живота си, за да опита това. – Да. Моля те!
Тя прокара ръце по гърба му и впи ноктите си в кожата му. В този момент той най-сетне събу панталоните си и ги изрита. Под тях нямаше бельо. Най-после беше напълно и благословено гол.
– Погледни ме!
Тя го погледна. Погледите им се сплетоха като телата им.
Твърдият връх на пениса му се притисна към нея, но не влезе напълно. Тя изви бедрата си, подканвайки го. Той не навлезе по-дълбоко. Въпреки твърдението му, че ще бъде вътре в нея в мига, щом дрехите му паднат, той устоя.