Прокълната нощ
- Автор: Шоуолтър Джина
- Серия: Повелители на нощта #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 9789542714538
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прокълната нощ». Краткое содержание книги:
Никой от двамата не може да устои на неконтролируемата страст, пламнала на прага на смъртна опасност. Всеки горещ допир и всяка изпепеляваща целувка ги доближават все повече до ръба на унищожението. Но дали любовта им е достатъчно силна, за да устои на изпитанията, пратени им от боговете?
Той пристъпи заплашително към нея, но после спря, сякаш се страхуваше да я приближи твърде.
– Могла си да паднеш и да се убиеш – каза той тихо.
– Но не паднах.
– Висяла си във въздуха, Ашлин.
„Не отстъпвай!“ Не и в този решаващ момент. Току-що бяха установили, че се харесват и че и двамата искат да направят следващата стъпка в отношенията си. Това, което станеше тук и сега, щеше да определи основата за бъдещите им спорове. А спорове щеше да има. Той беше твърде упорит, а тя твърде решителна.
– Да – съгласи се тя. – Висях.
– Повече никога, никога, не го прави! – той съкрати оставащото между тях разстояние и се наведе, като по този начин я лиши от лично пространство. – Разбра ли?
Сърцето ù премина към свръхзвукова скорост.
– Кажи на приятелите си да не ме заключват и тогава ще се закълна!
Очите му се разшириха от недоверие. Дали не очакваше да се разплаче за извинение?
– Ще ги убия – изръмжа той, изненадвайки я. – Ти можеше да умреш там.
Докато я обикаляше, тя видя смърт в очите му. О, не, не, не. Нямаше да я напусне. Нямаше да се бие с приятелите си. Не сега. Ашлин се пресегна без колебание и без страх, и обви с ръка широкия му бицепс. Той изръмжа и се извъртя към нея.
– Този ден няма да бъде съсипан с още болка – каза му тя.
– Ашлин!
– Мадокс!
Той можеше да я избута. Можеше да я отблъсне, да я прокълне. Да я удари. Вместо това емоциите го завладяха.
– Ти можеше да умреш там. – С ниско животинско ръмжене той притисна устните си към нейните. Езикът му нахлу свирепо в устата ù.
„Най-после! Благодаря ти, Боже, най-после!“ Тя усети смесица от ярост, страст и топлина, и това беше най-умопомрачителният вкус, който беше познала. Опияняващ. Кръвта ù моментално кипна.
– Не искам… да те… нараня – изръмжа той между целувките.
– Не можеш.
– Мога да те нараня…
– Няма.
Главата му се изви настрани, докато той я целуваше все по-страстно, така подсилваше плътските ù желания, с които беше живяла толкова време. Тя обожаваше това усещане. Мадокс беше страст – пълна, отнемаща дъха страст и свирепо раздаваше и вземаше от нея. По начин, по който Ашлин желаеше, със сила, от която Ашлин се нуждаеше.
– Ще ти дам това, за което копнееш и кълна се в боговете, няма да те нараня – каза той.
– Искам теб и всичко, което имаш да дадеш. Всичко.
Той стисна задника ù и я дръпна към себе си, изкарвайки въздуха от дробовете ù. Останала без дъх, тя обви крака около кръста му. Той я подпря на стената. Студеният камък се заби в гърба ù, но не ù пукаше.
Необуздаността никога не беше присъствала в живота ù. У дома, на работа, у дома, на работа. Така изглеждаше ежедневието на Ашлин. Беше казала на Мадокс, че се е радвала на самотата си, но имаше моменти, в които беше жадувала за докосване. Каквото и да е.
Това беше повече, отколкото някога беше мечтала.
Възбуденият му член му се настани между отворените ù бедра. Той все още не беше проникнал в нея, но беше твърд и горещ и тя усещаше през панталоните му и през кърпата как той докосва точно мястото, което тя искаше да бъде докосвано най-силно. От Ашлин се изтръгна стон. Тя сграбчи Мадокс и ноктите ù се забиха в гърба му. Тя усети как твърдите му зърна се притискат към кожата ù.
– Хубаво е – каза той и обви с длан едната ù гърда. Докосването му не беше нежно, но не беше и грубо. То предлагаше съвършен баланс между удоволствие и болка. Той потрепери, сякаш едва успяваше да удържи последната нишка контрол върху себе си.
– Да! – „Да!“ Коремът ù потръпна, пращайки стрели от блажена, стопяваща жега през цялото ù тяло. Тя се изви напред, назад, напред, отново и отново, триейки се в неговия пенис. Никога не беше чувствала такава влага между краката си. Никога не беше изгаряла от такава болезнена нужда. Никога не беше искала да се удави, да умре, да живее и да лети в един и същи момент, но сега искаше.
– Искаш ли го… както в книгите, които четеш? – той захапа брадичката ù, после врата ù.
– Казах ти. Искам теб. Само теб. – Местата, на които Мадокс я хапеше, боляха, но той нежно прокара език върху всяко, докато не я успокои и не разпали още повече желанието ù. Той пъхна ръка под кърпата и започна да щипе зърната ù. Пръстите му бяха малко по-груби от зъбите. В гърдите му се чу тътен – звукът на първичен копнеж, който отразяваше нейния собствен.
– Кърпата… долу! – Той не изчака отговора ù, а я дръпна от нея и я хвърли през рамото си.
Леденият въздух целуна кожата ù. Вместо да обвие ръце около нея и да я стопли, той се дръпна назад ù я огледа. Просто я гледаше от горе до долу бавно, продължително и с наслада. Този негов поглед беше по-горещ от докосване и сякаш спираше студа.