Ш-ш-шт

— Първо правило при автокражбите — осведоми ме той с усмивка: — Не се мотай дълго на местопрестъплението.

— Чакай малко — вдигнах пръст аз.

Затичах се обратно към киното. Докато влизах, в стъклената врата видях как на паркинга зад мен Пач излиза от колата.

— Здрасти, Бранд — обърнах се към момчето, което метеше пуканки с метла с дълга дръжка.

Бранд погледна към мен, но нещо над рамото ми бързо привлече вниманието му. Чух вратата на киното да се отваря и чух Пач да идва към мен. Приближаването му не се различаваше особено от това на облак, който закрива слънцето, затъмнява околността и предвещава буря.

— Какво става? — попита Бранд несигурно.

— Имам проблем с колата — казах, като прехапах устни и се опитах да издокарам мило изражение. — Знам, че те поставям в неловко положение, но понеже миналия срок ти помогнах с онзи доклад за Шекспир…

— Искаш да ти заема колата си.

— Ами… да.

— Тя е таратайка. Не е джип „Командър“. — Гледаше право към Пач, все едно се извиняваше.

— Върви ли? — попитах.

— Ако имаш предвид дали се въртят колелата, да. Но не я заемам.

Пач отвори портфейла си и му подаде три чисто нови стодоларови банкноти. Овладях изненадата си и реших, че е най-добре да играя играта.

— Промених си мнението — каза Бранд с ококорени очи и прибра парите. Бръкна в джоба си и хвърли ключовете на Пач.

— Марка и цвят? — попита той, улавяйки ключовете.

— Трудно е да се каже — отчасти е фолксваген, от части шевролет. Била е синя. Преди да ръждяса и да стане оранжева. Нали ще напълните резервоара, преди да ми я върнете? — каза Бранд, но прозвуча така, все едно стиска палци зад гърба си и си пробва късмета.

Пач извади още една двайсетачка.

— Ето, в случай че забравим — пъхна я той в предния джоб на униформата на Бранд.

Когато излязохме, казах на Пач:

— Можех да го убедя да ми даде ключовете. Трябваше ми само още малко време. И между другото, защо чистиш маси в „Бордърлайн“, след като си фрашкан с пари?

— Не съм. Спечелих парите на билярд преди няколко вечери. — Пъхна ключа на Бранд в ключалката и ми отвори предната врата. — Банката официално затвори.

Понесохме се по тъмните и притихнали улици на града. Не след дълго стигнахме до гимназията. Спряхме колата на Бранд от източната страна на сградата и Пач угаси двигателя. Дворът на училището беше обрасъл с дървета, чиито клони бяха неприветливи, изкривени и покрити само с парцали мъгла. Зад тях чернееше сградата на гимназията.

Основната част на постройката е от края на деветнайсети век и след залез много прилича на катедрала. Сива и вещаеща лоши поличби. Много тъмна. Много пуста.

— Имам лошо предчувствие — признах, оглеждайки черните и пусти правоъгълници на прозорците.