Ш-ш-шт

Излязох и се запътих към съседната зала. Не беше толкова претъпкано. Отново огледах редовете и пак не видях Ви. Седнах на по-задните редове и се опитах да подредя мислите си.

Цялата нощ ми приличаше на зловеща вълшебна приказка, в която бях попаднала незнайно как и не можех да намеря начин да изляза. Приказка с паднали ангели, човешки хибриди и жертвени убийства. Потърках родилното си петно с палец. Най-малко ми се искаше да разсъждавам над вероятността да съм потомка на нефилим.

Извадих мобилния, който ползвахме за спешни случаи, и проверих дали нямам пропуснати обаждания. Нямах.

Тъкмо го пъхах обратно в джоба си, когато до мен се появи кутия с пуканки.

— Гладна ли си? — попита нечий глас точно над рамото ми. Гласът беше тих и не особено доволен. Опитах се да запазя дишането си нормално. — Стани и излез от киното. Ще те следвам плътно — нареди ми Пач.

Не помръднах.

— Излез — повтори той. — Трябва да поговорим.

— За това, че трябва да принесеш в жертва човешко тяло ли? — попитах уж небрежно, но вътрешно направо примирах.

— Може би щеше да е сладко, ако вярваше, че е истина.

— Наистина смятам, че е истина!

Е, донякъде. Само че онази мисъл не спираше да се върти в главата ми — ако Пач смяташе да ме убие, защо още не го беше направил?

— Ш-ш-шт! — предупредително изшътка човекът от съседния стол.

— Излез или ще те изнеса на ръце — нареди ми Пач.

— Моля? — завъртях се рязко.

— Ш-ш-шт! — обадиха се отново до мен.

— Той е виновен — посочих Пач.

Онзи тип проточи шия:

— Виж какво, ако не млъкнеш, ще викна охраната.

— Добре, викни охраната. Кажи им да го разкарат! — отново посочих към Пач. — Кажи им, че иска да ме убие.

— Аз искам да те убия! — изсъска гаджето на съседа ми и се наведе към мен.

— Кой иска да те убие? — попита младежът. Все още надничаше над рамото ми, но беше добил озадачено изражение. — Там няма никого — осведоми ме приятелката му.

— Заблуждаваш ги и не те виждат, нали? — попитах Пач, ужасена от силата му, макар да презирах начина, по който я използваше.

Той се усмихна, но малко насила.

— О, боже! — размаха ръце във въздуха момичето. Изгледа гневно гаджето си с посланието „Направи нещо, де!“.

— Искам да замълчиш — каза ми той и посочи към екрана. — Гледай филма. Ето, вземи моята сода.

Изскочих на пътеката. Усетих как Пач ме следва опасно близо, но без да ме докосва. И така, докато излязохме от киното.

Вече извън залата, Пач ме хвана за ръката и ме поведе към дамската тоалетна.

— Какво толкова ти харесва в дамските тоалетни? — подразних го аз.

Той ме тикна през вратата, заключи я и се облегна на нея. Изпиваше ме с поглед, в който ясно личеше, че му иде направо да ме смачка.