Крадецът на шоколад
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-332-1
- Переводчик: Маргарита Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на шоколад». Краткое содержание книги:
Силвен Марки знае какво желаят жените: шоколад.
Знае и какво иска той...
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването ѝ тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)? Jamais. Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е ...шоколадът.
– Но няма достъп до финансиране, за да отвори магазинче – добави уклончиво чичо му. По бузите му изби лека червенина. Силвен осъзна, че Тонтон Фабиен се опитваше да уреди бъдещето на сина си – молейки напълно непозната милиардерка да инвестира в бизнес план за бъдеща пекарна, който датираше отпреди двайсет години.
Стана му неудобно заради чичо му.
Кейд обаче приемаше разговора съвсем делово.
– Да, финансирането за малък бизнес е трудна работа. Във Франция не е лесно човек да открие фирма, нали?
– Подобно начинание би било огромна инвестиция за... някого – подхвърли дръзко Тонтон Фабиен. – Той е добър пекар. Тъкмо завърши чиракуването си.
– Би ли се отместил за момент, Тонтон? – попита ведро Силвен, разсичайки пространството между чичо си и Кейд с готварския нож. – Трябва да нарежа лимоните за сьомгата. О – би ли надникнал в избата, за да провериш дали има още бита сметана? В хладилника май е свършила.
Чичо му се оттегли с изражение на облекчение, а Кейд погледна Силвен въпросително.
– Често ли ти се случват такива неща на твоите събирания? – попита Силвен, достатъчно тихо, за да не изложи чичо си пред останалите членове на фамилията.
– Какви неща?
– Непознати да те вербуват да финансираш проектите им?
– Да – тя се замисли за момент. – Само от любопитство, за какво си говорят хората с другите непознати на празненствата?
– Във Франция обикновено се говори за храна.
Тя се засмя.
– Ето, виждаш ли, аз получавам двете накуп – тя наряза гъбите и заобиколи Силвен, за да си измие ръцете. Той се помести съвсем лекичко, така че рамото ѝ да се допре до тялото му. – Но той изтъкна един важен момент – добави тя сериозно. – Буланжериите, фромажерите, шоколатериите – може би занаятчийското производство на хранителни продукти се нуждае от същото, от което всички други занаятчии и творци – от хора, които да искат да инвестират в тях, за да могат да продължават да съществуват и процъфтяват. От покровители, в известен смисъл.
– Покровители? Като меценати?
– Покровители на изкуствата – Кейд изглеждаше леко подразнена.
– Мен никой не ме е подпомагал – отбеляза хладно Силвен, като нарочно смени думата. – Нито пък аз съм имал нужда някой да ме закриля.
– Е, теб не, разбира се – каза нетърпеливо тя, без да забелязва скрития комплимент в раздразнението му.
Той се опита да запази строгото си изражение, така че никой да не види езиците на огъня от глупава гордост, който го изгаряше от пръстите на краката до корените на косата.
Но баща му, който мина покрай тях, за да вземе морската сол, точно когато Кейд изричаше тези думи, се усмихна лекичко.
– Не мога да повярвам, че я доведе тук – заяви възмутено Маргьорит Марки на сина си по-късно същата вечер, след като се измъкна навън, когато излезе да пуши. Силвен не пушеше. По времето, когато повече тийнейджъри пропушваха, той вече правеше своите първи стъпки в шоколада. За него вкусът и обонянието бяха най-скъпоценните сетива, които имаше. – Жената, която крадеше от теб! И очакваш от мен да се държа любезно с нея?
Вътре хората все още обикаляха край шведските маси, но Натали се опитваше да завербува няколко човека да произнесат реч и вече се чуваше музика.
– Би могла да опиташ, маман – всъщност Кейд сякаш приемаше доста спокойно едва прикритата враждебност на майка му.
Дали това означаваше, че тя не се впечатляваше какво мислеше майка му за нея, или че беше очаквала нещо по-лошо?
– Аз я харесвам – каза неочаквано баща му.
Маргьорит го погледна възмутено.
– Само защото е хубава. Силвен е имал много по-красиви приятелки, не мислиш ли?
Технически, може би. Но те не се изчервяваха по същия начин, когато той ги погледнеше, а за да получат каквото искаха, те само флиртуваха и изглеждаха очарователно. Не нахлуваха в сърцето му.
– Първо, харесва ми това, че тя явно има високо мнение за сина ми – каза спокойно Ерве.
– Мислиш ли? – Силвен прониза с остър поглед баща си, питайки се какво беше забелязал той, което бе останало скрито за него. Почувства как започваше да се изчервява. Putain. Пред собствените му родители.
– И ми харесва това, че е поела такъв риск заради него. Затвор, публичен скандал. Какво ти каза тя, Марго? Че не е могла да привлече вниманието му по никакъв друг начин?
Нима? Силвен почувства как по тялото му премина електрическа искра.
– Вярно е – призна Маргьорит, накланяйки замислено глава. – Извършването на престъпление определено е драматичен жест – тя изрече това като римска императрица, която все още се колебаеше в коя посока да обърне палеца си заради този драматичен жест – но му липсва финес. Не учат ли жените как да флиртуват в нейната страна?