Крадецът на шоколад

Кейд разгледа красивата бяла фасада, която се лющеше тук-там, но като цяло добре поддържана, белите дантелени пердета по десетките високи прозорци зад первази от ковано желязо.

– Наполеон III – обясни Силвен. Къщата се издигаше грациозно и величествено над тълпа селяни, струпани под нея.

Жизнерадостни селяни.

Които изведнъж ги налазиха. Кейд се сви и взе да отстъпва назад при вида на размаханите вили.

– Оп, пардон – възкликна един въоръжен с вила селянин и заби зъбите ѝ в чакъла. В следващия момент Кейд се озова въвлечена в продължителен рунд от целувки по бузите с безкрайна върволица престорени фермери. Някои бяха облечени в гащеризони и дъвчеха сламки сено. Някои носеха големи шапки с провиснали периферии и грамадни слънчогледи. Други носеха цветни тиранти и гумени ботуши. Трети, леко смутени, бяха по дънки и жалки бейзболни шапки, нахлупени в опит да замажат немарливото си отношение към събитието. От другия край на двора се зададе висок, слаб мъж нарамил мотики и лопати, които явно смяташе да раздава на селяните.

– Сериозно, не им казвай името ми – примоли се за последно Кейд, долепила устни до ухото на Силвен.

– Маман! – възкликна Силвен, като игнорира жалката ѝ молба. – Къде е папа? Как мина пътуването?

Жена, която изглеждаше така, сякаш квинтесенцията на елегантността е била заточена в три размера по-голям работен гащеризон за нейната фигура, прегърна крепко Силвен, притискайки продължително бузите си до неговите, общо четири пъти.

– Как е моето малко момче?

– Маман, това е Кейд Кори.

Негодник, помисли си Кейд. Открай време знаеше, че той заслужаваше да го окраде до голо.

Жената изглеждаше като по-възрастна версия на Шантал – косата ѝ беше малко по-къса, както подхождаше на възрастта ѝ, а русата ѝ коса вероятно беше боядисана, но безупречно фризирана и елегантно тупирана. Тя беше облечена с онзи непретенциозен шик, който парижанките владееха до съвършенство, сякаш елегантността беше въпрос на вкус и нямаше нищо общо с парите, макар че може би или дори почти сигурно, прекрасният шал на "Кристиан Диор" беше подарък от Силвен, внасяйки идеалното цветно допълнение към тоалета ѝ. Гримът ѝ беше деликатен и стратегически, а очилата спомагаха за замаскирането на фините бръчки от смях и пушек в ъглите на очите ѝ. Тя посрещна Кейд с две въздушни целувки, без да допуска бузите им да се докоснат.

– Значи, ти си крадлата – каза безцеремонно тя.

Силвен, този пълен и абсолютен негодник, вече се беше обърнал, за да се здрависа с някакъв мъж, да се разцелува с някой друг, смеейки се.

– Сложно е – каза Кейд.

Безупречно оформените вежди подскочиха нагоре. И зачакаха.

– Трябваше да направя нещо драматично, за да привлека вниманието му – побърза да каже Кейд. – Той каза, че шоколадът е по-важен от мен.