Крадецът на шоколад

– Имам известен опит и с шоколада. Силвен ми позволи да стажувам при него, когато бях в гимназията. Така че комбинирам квалификация в бизнеса и в производството на гурме шоколад.

– Сестра ми е неудържима – подхвърли сухо Силвен, доближавайки се отново към тях. – Това е предупреждение, а не рекламна агитация.

– Отлично – Кейд се засмя. – Ценя това качество в стажантите.

Ако имаше нещо по-лошо от участта на "вариант" за някоя жена, то беше да си благодарен за тази участ, помисли си Силвен, като стисна с необичайно за него аматьорско настървение дръжката на касапския нож, който му отмъсти с нескопосна, грозна продукция.

Но в компанията на най-близките и заобиколен от смях, той можеше да си затвори очите за тази участ, поне за известно време. Силвен даде на Кейд да реже гъби до него, отчасти защото всеки път, когато я оставеше сама, тя се оказваше въвлечена в най-невъобразими ситуации. Майка му можеше да постави отрова в чашата ѝ с вино. Сестра му Натали можеше да ѝ връчи сивито си. Да не забравяме безкрайния потенциал на фаталната комбинация от прекалено много алкохол и прекалено много вили и мотики. Беше невъзможно да накара цялото си семейство да се държи прилично в течение на целия уикенд.

Но най-вече му харесваше тя да стои и да реже гъби до него. Харесваше му, че тялото му можеше да се потрива от време на време в нейното. Харесваше му прецизната концентрация, с която тя режеше, сякаш се страхуваше, че можеше да среже някое парченце накриво, ако не внимаваше.

Просто му харесваше тя да бъде част от тази топла, щастлива, жизнерадостна кухня, където всички помагаха в подготвянето на храната за бюфета и изхранването на гостите.

Силвен обичаше такива неща. За нищо на света не би пропуснал семейно събиране. Всички бяха в добро настроение, всички се смееха, всички преливаха от енергия, за да подарят на Тиери най-прекрасния възможен петдесети рожден ден.

– Ти дръж под око твоята крадла! Внимавай да не открадне нещо! – извика един от братовчедите му.

Силвен се засмя, а Кейд се вкисна. Неспособен да се сдържи, той обви с ръка шията ѝ и я целуна продължително. Изплува от целувката, за да установи, че петима човека ги анализираха на висок глас – в това число майка му, баща му и сестра му. При това без да им мигне окото. Майка му не благоволи дори да извърне поглед, а продължи да ги наблюдава критично.

Силвен излезе от кухнята, за да отнесе един поднос с ордьоври до отрупаните с деликатеси маси в салона от деветнайсети век. Когато се върна, един от чичовците му беше окупирал неговата дъска и мястото му до Кейд.

– Разбирам, че проявявате интерес към занаятчийското производство на хранителни продукти. Синът ми иска да става пекар – каза чичо му.

– Пекар и шоколатиер в семейството? – усмихна се Кейд. – Какво повече може да желае човек?