Крадецът на шоколад

– Мерси, папа – каза Силвен, видимо доста доволен от похвалата, без да обръща внимание на това, че тя може би не искаше да бъде част от антуража красиви жени. – Ще ми помогнеш ли да внеса скулптурата? Фред каза, че Тиери ще бъде тук след петнайсет минути.

Възхитени възгласи приветстваха появата на фантастичната скулптура на Силвен, която представляваше пера и фантазии от бял, тъмен и оцветен шоколад, които обгръщаха въздушно малка коза в центъра, полегнала със свити под нея крака, цялата изваяна от шоколад. Тълпата псевдоселяни се струпа около творбата в кордон от бурен възторг и светкавици на фотоапарати, докато Силвен и Евре я понесоха към шатото.

– Е, колко време възнамерявате да останете в Париж? – попита Маргьорит с най-сладкия и дружелюбен тон на света, когато двамата мъже се отдалечиха към къщата. – Сигурно не можете да отсъствате дълго от бизнеса си, нали? Сигурно скоро трябва да се върнете в Америка.

Очертаваше се един много дълъг уикенд.

Докато Силвен и баща му наместваха скулптурата върху маса с червена драперия в центъра на салона, обзаведен в стила на деветнайсети век, Маргьорит любезно поведе Кейд на кратка обиколка на стаята. В старинните остъклени бюфети бяха подредени кристалните чаши и семейните снимки.

– Тази е една от любимите ми – каза Маргьорит, като отвори вратичката и извади една снимка, за да я покаже отблизо на Кейд. – От миналата Нова година е. Всички бяха облечени като крави – умряхме от смях.

Нямаше съмнение, че бяха умрели от смях, защото всички на снимката бяха ухилени до ушите. Трите крави – Маргьорит, Натали и Силвен – плюс още един човек. На тази снимка Силвен не гледаше усмихнат сестра си, както тя си беше представяла. Гледаше засмян Шантал, която не беше облечена в костюм на крава, а в нещо черно и сексапилно, и беше увиснала на неговото кравешко виме, като му се усмихваше.

Кейд вдигна очи от снимката, за да погледне за момент майката на Силвен. Маргьорит я погледна невинно.

– Удивително – каза меко Кейд.

– Кое? – попита ведро Маргьорит.

– Колко добре изглеждате всички в костюми на крави.

Кейд ѝ върна снимката и остави Маргьорит да умува дали трябва да приеме комплимента за себе си, или от името на децата си.

Козите и фермерите пожънаха невероятен успех. Тиери, точно толкова нисък и набит, колкото висок и слаб беше партньорът му Фред, изпадна в див възторг, когато видя шпалира от селяни посрещачи. От всички страни святкаха камери.

– Кейд Кори! – възкликна Тиери, когато Силвен ги представи. – Vraiment? Твоята крадла на шоколад, нали, Силвен? Впечатлен съм. Най-после да доведеш някоя интересна жена.

Това беше съкрушителният удар за Кейд. Тя започваше да се чувства като боец, който беше понесъл твърде много удари в корема. Така. Явно не беше необичайно Силвен да води жените, с които излизаше, на семейните сбирки. Тя не отстъпваше по хубост на другите и може би беше мъничко по-интересна, по мнение на неговото семейство, но не беше нещо особено.