Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Тъкмо тогава се е намесил Малоу — заяви господарят ми. — Всички знаете, че мистрес Рагуза обича чашката и че понякога, когато си пийне, изпада във вцепенение или пък тръгва да се разхожда из крепостта. Главният палач вече е бил вкарал някакъв мъртвец през онази тайна врата, така че Сакър просто е изскочил от савана си и е натъпкал вътре другото тяло. После стражите са го взели и са го отнесли до Лъвската порта. След това Сакър вече е бил свободен, така че е измил боята от косата си, преоблякъл се е в нови дрехи и е излязъл от Тауър през тайната врата. Вече нищо не го е спирало да започне да си отмъщава и изобщо да се отдаде на каквито злодейства си поиска. И ето че в разгара на потната треска Ъндършафт е бил намушкан с нож, удушен с гарота или пък ударен по главата. После, някъде призори, тялото му е било напъхано в клетката в Смитфийлд и под нея е бил запален буен огън — Бенджамин вдигна рамене. — В крайна сметка, кой би обърнал внимание, при положение че в онзи момент в Лондон всеки ден са измирали стотици?

— В същото време — намеси се Веч — Сакър трябва да е обикалял из града, оставяйки съобщения в „Сейнт Пол“, Уестминстър и Чийпсайд…

— Точно така — съгласи се господарят ми. — Моментът е бил особено подходящ, тъй като потната треска е била в разгара си и кралят се е страхувал, че ако онези писма добият публичност, хората могат да решат, че болестта е Божие наказание за узурпирането на трона от семейството му. Когато потната треска най-после отминала и портите на Тауър били отворени наново, Сакър вече е можел да влиза и да излиза от крепостта когато си поиска. Понякога той използвал тайната врата над рова (Малоу със сигурност е знаел за нея — тъй като е работил тук като млад, той вероятно познава всяко ъгълче от крепостта), а друг път се престорвал на работник и се присъединявал към зидарите на стената. Те, разбира се, не са възразявали. Мислели са си, че новият човек им е изпратен от Спърдж. Пък и защо да се противят срещу малко помощ?

— И така, Сакър имал пълна свобода в Тауър — продължи Бенджамин. — Разбойникът можел да влиза и да излиза от крепостта, когато си поиска, а Малоу през цялото време му пазел гърба. След посещението на помощника ми при теб, мистрес Рагуза, Сакър го беше проследил и го беше бутнал във вълчата яма. Междувременно беше убил Хорхаунд, а после беше напъхал тялото му в чувал и го беше хвърлил в Темза. Мъртвопияният Хелбейн е бил лесна жертва, докато Уърмуд най-вероятно е бил ударен по главата, преди да бъде завързан за дибата — господарят ми разпери ръце. — Изобщо планът е бил изпипан до най-малката подробност. Докато Сакър се е преструвал на работник, целия покрит с прах и облечен в разни парцали, никой не е можел да разпознае в негово лице някогашния началник на склада. Щом излезел от Тауър пък, злодеят е можел да прави каквото си поиска — да разнася прокламации, да прибира торби със злато и въобще да ни разиграва както си поиска. В крайна сметка, Сакър е щял да си отмъсти на палачите, да нанесе невероятна обида на Короната без каквито и да било последствия и да забогатее — Бенджамин посочи през масата. — Ти, мастър Малоу, като един от някогашните стражи на двамата млади принцове, със сигурност си знаел за огромния страх на настоящия ни крал от всякакви слухове, свързани с тяхната съдба.