Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Главният палач се размърда в стола си.
— Къде са доказателствата за всичко това, мастър Даунби? — попита той. — Някои от нещата, които казваш, са верни, но…
— Имай търпение, мастър Малоу — прошепна Бенджамин. — Засега е достатъчно да се каже, че в един момент ти си разбрал, че ние знаем за Сакър. После си се разтревожил за стария си съучастник Грийн, превъплътил се в доктор Куиксилвър, и си пратил разбойника да му пререже гърлото. След като е свършил тази работа, Сакър се е върнал в Тауър, но по това време ти вече си бил решил, че неговата роля е изчерпана. Играта доста е загрубяла и затова ти си взел арбалета, който държиш в стаята си, и си изстрелял една стрела във врата му — господарят ми избута стола си назад. — Останалата част от истината, мастър Малоу, ще бъде изтръгната от теб по време на изтезанията, на които ще бъдеш подложен. Аз лично нямам повече работа с теб. Мастър Веч, повикай стражите! Нека отведат арестанта! Този въпрос е приключен.
— Грешиш, мастър Даунби! — извика Малоу. — Да, името ми наистина е Дайтън, но Сакър не ми е бил никакъв приятел. Освен това не съм намирал никакви печати — той преглътна тежко. — Исках само да избягам от миналото си…
— Достатъчно! — отвърна рязко Бенджамин. — Кралят поиска да му намеря злодея, виновен за всички тези престъпления, и аз изпълних заръката му. Водете го!
Глава четиринайсета
За известно време в стаята настана пълна суматоха. Веч сграбчи Малоу и го заблъска към вратата. Дори докато го водеха по коридора обаче, главният палач продължи да настоява, че е невинен. Бенджамин се приближи до вратата.
— Заведи го в най-близката тъмница, мастър Веч! — провикна се той. — И лично остани на пост пред нея! Ясно ли е? Докато не разберем каква е волята на краля, искам за затворника да се полагат добри грижи.
Останалите палачи, очевидно потресени от разкритията, направени за началника им, също си тръгнаха, последвани от тътрещата се отзад Рагуза.
— Сър Едуард, мога ли да използвам пособията ти за писане? — попита Бенджамин.
Кембъл кимна, а господарят ми се приближи до писалището, написа две бележки и бързо ги запечата.
— Мастър Спърдж!
Надзорникът тутакси се приближи.
— Искам да занесеш това съобщение на краля в Уиндзор. За целта можеш да конфискуваш всяка лодка, която пожелаеш.
Спърдж се съгласи и наслаждавайки се на новопридобитата си важност, побърза да излезе от стаята. След като той затвори вратата зад гърба си, Бенджамин се обърна към управителя.
— Сър Едуард, моля те да занесеш това писмо на помощник-шерифа Пелтър на Кат Стрийт. Кажи му, че Сакър е мъртъв, а убиецът — разобличен, и че ще се присъединя към него и дъщеря му Миранда за вечеря до час.
Кембъл взе писмото, без да възрази, а после стисна ръката на господаря ми и здраво я разтърси.
— Кралят ще остане много доволен от развоя на събитията, мастър Даунби. Мога ли да разчитам, че ще споменете името ми пред него?
— Разбира се!
Щом управителят на крепостта излезе от стаята, Бенджамин прекоси стаята и затръшна вратата зад гърба му.
— Това ли беше всичко, господарю? — попитах аз.
Бенджамин се приближи до масата и наля две чаши с вино.
— Не, Роджър. Това е само началото. Хайде, ела с мен!
И така, ние двамата с господаря ми излязохме от стаята и тръгнахме надолу по пустия коридор. Новините вече започваха да се разпространяват из замъка и от долния етаж долитаха викове и крясъци. По средата на коридора Бенджамин изведнъж спря и ми нареди:
— Погледни стената, Роджър!
Аз го послушах и видях, че е облицована с ламперия.
— Виждам стена, облицована с ламперия, господарю — заявих аз.
— А сега отстъпи крачка назад и огледай плоскостите по средата.
Аз изпълних заръката му, припомняйки си как бях открил онази тайна стая в Уиндзор.
— Виждаш ли нещо странно? — попита Бенджамин.
Отначало не забелязах нищо, но после ми се стори, че някои от плоскостите са малко по-тъмни от останалите. И така, аз внимателно се взрях през сумрака, а Бенджамин приближи до ламперията някаква факла.