Степени на свобода.
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: The Metrozone series #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-452-7
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Степени на свобода.». Краткое содержание книги:
Майкъл е неизмеримо сложен ИИ, попаднал в капан под останките на Кулата Ошикора. Някой ден Петрович ще го освободи – просто трябва да вярва, че Майкъл ще запази здравия си разум дотогава.
Мади и Петрович са изпаднали в криза на доверието. Тя го напуска, но Петрович е убеден, че все още го обича.
Соня Ошикора също обича Петрович. Но играе някаква сложна игра и изобщо не е ясно дали възнамерява да го спаси от онова, което предстои.
ЦРУ иска да спаси света. Добре де, само Америка, но за тях това е едно и също.
Новият джихад на машините отново се обажда. Но Петрович го унищожи, нали така?
Някога Армагедонистите взривиха света, опитвайки се да убият кажи-речи всичко живо. Сега смятат да го направят отново.
И за кой ли път всички пътища водят към Петрович. Всеки иска нещо от него, а единственото, което иска той, е да бъде свободен…
Камерата все още записваше, прехвърляйки материала в буса. Тя лежеше на пътя и показваше един обърнат настрани свят. Обективът й се беше фокусирал върху една пурпурна купчина, в която след внимателно взиране можеше да се различи тялото на жена с лъскава коса и безупречна кожа.
31.
Майкъл беше добър в мултитаскинга. За Петрович това бе нещо изключително трудно. Той искаше да дръпне от камерата на „Ал-Джазира“ всичко, което се беше случило през последния половин час, и да го прегледа, докато се опитваше да разговаря със събралите се представители на пресата.
Започна доста хаотично, но изведнъж забрави докъде е стигнал и млъкна по средата на изречението, защото на екрана пред очите му се случваше нещо ужасно важно.
Маделин вдигна ръка, за да успокои тълпата, и обърна Петрович с лице към себе си.
– Не го правиш както трябва.
– Случва се нещо ужасно – каза той. – Там. По същото време. Били са петима. Едновременно със стрелеца. Координирана атака. Отвличане на вниманието. Те са по петите на Майкъл.
– Сам. Ти свика тази пресконференция. Ти си публичното лице на Свободната зона. Или ще го направиш както трябва, или ти дърпам щепсела.
Тя не знаеше онова, което знаеше Петрович. Мислеше си, че той се опитва да се измъкне.
– Добре. – Петрович си пое дълбоко дъх. „От сега нататък всяко нещо по реда си“, обеща си той и се обърна с лице към света. – Ще ви отнема само минута, а след това дъщеря ми ще отговаря на въпросите ви, ако решите да останете тук – което ми се струва малко вероятно.
Люси, която стоеше при пресата, примигна и отвори уста, за да възрази. Петрович я посочи с пръст, който след това притисна към устните си.
– Никой да не ме прекъсва. Качил съм файлове в най-големите новинарски мрежи и можете да си ги свалите от там. Единият е признанието на Соня Ошикора, че преди десет месеца е сключила договор за сътрудничество с ЦРУ за моето неутрализиране. Събитията от последните два дни са резултат от този заговор, който се провали след самоубийството на Соня. Вторият е запис, направен преди петнайсет минути от оператор на „Ал-Джазира“, когато той и Ясмина Сурур са били убити от агенти на ЦРУ, които възнамеряват да унищожат ИИ, на име Майкъл, и аз подозирам, че те носят със себе си бомба с ядрен заряд.
Единственото, което се чуваше, беше жуженето на автоматизираните обективи. Всички бяха затаили дъх, всяко сърце прескочи по един удар. Никой не помръдна, дори не потрепери.
– Майкъл вече не се намира в стаята под кулата „Ошикора“ – погрижих се за това – и сега се обръщам лично към президента Макензи да отмени безполезната атака, преди да се стигне до крайности. Ще умрат хора, и то за нищо. – Той направи пауза. Турбината в гърдите му се завъртя бързо и кръвта му пламна. Усещаше как яростта се надига в гърдите му. – Как се осмеляват? Как се осмеляват да дойдат тук, в Метрозоната, с подобно оръжие? Това е моят град, моят дом и аз няма да позволя да бъде прецакан от тайфа тъпи параноидни реконструкционисти, които се държат така, сякаш са участници в някой шибан уестърн. Старият ред се провали. Настъпи новият ред. Да живее революцията. – Той извади пистолета си и се затича с всички сили, които успя да изцеди от тялото си, през скупчените журналисти. – Люси? Ти си наред. Маделин? Идваш с мен. – Излезе на празно място и започна да дава нарежданията си. – Маса. Чуваш ли ме?
– Вече сме на път.
– Отивайте право в кулата. Не знам дали са стигнали вече дотам, така че може би ще успеем да ги заклещим в реката. Вземи всички хора, които пожелаят да дойдат с теб, и моля те, внимавай. Това е финалната партия и те са решили да я започнат с гръм и трясък. Изпращам ти картите ми. Разпръснете се покрай канала, наблюдавайте капаците на люковете, но не ги отваряйте. Аз и Маделин отиваме на Парк Лейн; ще взема колата.
Петрович тръгна, накуцвайки. Тежестта на ръката му, на която все още висяха окачени три сингуларни бомби, го заваляше на едната страна. Той се движеше много по-бавно от Маделин, която бързо успя да го настигне.
– Трябва да се махнеш от тук – каза тя.
– Това е моята Свободна зона, отговорността е моя.
Автомобилът на Валентина се показа. Той запали двигателя дистанционно и подкара колата на заден ход, насочвайки предницата й право към Юстън Роуд. Колелата изсвистяха и той скочи на шофьорското място. Маделин се хвърли на задната седалка.
Петрович дори не докосна волана – просто въведе курса и остави автоматиката да се погрижи.