Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Режим на полет, вдигни колесника — нареди Крейг.
— Дадено, режим на полет, вдигам проклетия колесник. Браво, мой човек! Само не разбирам откъде знаеше, че ще се дръпнат?
— Това тук е Италия. Ако някой беше оставил да му потрошим колата, после трябваше да я плаща от джоба си. Нямаше начин да останат на пистата.
Съдът на Боу стрийт, Лондон, Англия
Джей Райнхарт напусна съдебната зала зашеметен, макар че се мъчеше да го прикрие. Възмутеният стомах му напомняше с тъпа болка, че от няколко часа насам не е ял и пил нищо. Той пропъди тази мисъл и насочи вниманието си към клетъчния телефон.
Не след дълго се обади Шери Линкълн.
— Току-що излетяхме от „Сигонела“ — съобщи тя, после разказа за деветдесетте минути изчакване и за разговора си с италианския външен министър, който явно бе успял да изкопчи съгласие от въздушния контрол в Рим.
— А аз си мислех, че вече наближавате Хийтроу — каза Джей, като притисна с длан другото си ухо и беззвучно изрече „чакайте“ към Найджъл Уайт и Джефри Уолас. Двамата кимнаха и се отдръпнаха настрани.
— Не — отговори Шери, — доколкото разбрах, ще наближим Лондон след около час и четирийсет и пет минути. Какво е положението при теб?
Той описа накратко как е минало съдебното заседание, но не спомена нито дума за зловещото разкритие на Камбъл, че съществува видеозапис, който може да докаже вината на президента.
— Значи са издали заповед за арест? — попита Шери.
— Да, и вероятно ще ви чакат веднага след кацането.
— Започва се, нали?
Джей въздъхна.
— Все още не виждам разумна алтернатива, Шери… но мисля, че трябва да поговоря с президента.
След малко отсреща се раздаде гласът на Джон Харис и Джей повтори разказа си.
— Сър, трябва да ви попитам нещо.
— Казвай, Джей.
— Познато ли ви е името Бари Ренълдс?
След съвсем кратко колебание в слушалката прозвуча презрително сумтене.
— Разбира се. Ренълдс беше специалистът от ЦРУ по тайните операции, който организира цялото онова клане в Перу. Защо? Да не би днес в съда да е станало дума за него?
Това е открита линия, напомни си Джей. Може да ни подслушват.
— Да, Джон, стана дума. Стюарт Камбъл твърди, че разполага с видеозапис от половинчасов разговор между Ренълдс и теб в Овалния кабинет… В момента не мога да погледна записките си, но той каза, че срещата се състояла две седмици преди нападението.
— Какво?
— Запис. Видеозапис. Изглежда, че Ренълдс е носил миниатюрна камера.
— В Овалния кабинет? — почти изрева Джон Харис.
— Да.
— Мили боже!
— Слушай, Джон — побърза да го прекъсне Джей. — Мисля, че ще е най-добре да отложим разговора, докато се срещнем лично. Не знам доколко можем да разчитаме на телефонните линии.
— Блъфират, Джей! Уверявам те.
— Значи не е имало подобна среща?
— Аз… ще поговорим по-късно. Прав си, не бива да го обсъждаме по телефона. Ще кацнем след по-малко от два часа, нали, Шери? Да, точно така.
— Добре, господин президент. Ще ви чакам. Англичаните също.
— По дяволите! — изръмжа Харис.
Вероятно си мислеше за предстоящия арест. Но мисълта за Ренълдс явно не му даваше мира.
— Не мога да повярвам, че Камбъл ще падне толкова ниско — добави президентът, но веднага побърза да се поправи. — Не, взимам си думите назад. Мога да повярвам и би трябвало да ти кажа защо. — Гласът на Джон Харис звучеше напрегнато, а задавеното му дишане се чуваше съвсем ясно въпреки шумотевицата в съдебното фоайе. — Просто досега нямаше време да ти обясня.
Джей сведе поглед към пода и цял се превърна в слух.
— Моля?
— Между мен и Стюарт има една история, за която не знаеш дори ти.
— История ли?
— Попречих на нещо, което се опитваше да постигне. Още преди да постъпиш във фирмата.
— Разбирам.
— Мисля, че сега иска да си разчисти сметките.
Двама мъже, увлечени в оживен разговор, минаха плътно до Джей и едва не избиха телефона от ръката му. Единият промърмори „Съжалявам“ и продължи, докато Джей отново насочваше вниманието си към разговора.
— Доста пресилено отмъщение заради някакъв загубен съдебен процес! — каза той.
— Не беше съдебен процес — възрази президентът.
Около входа бе настанало раздвижване. Джей се озърна натам. Неколцина добре облечени мъже обикаляха из фоайето и разпитваха хората за нещо. Джей им обърна гръб, опитвайки се да се съсредоточи върху реакцията на Харис.