Насрещен вятър

— Тая няма да стане! — отсече Крейг.

— Да, но той размахва картечен пистолет.

— Нека си го размахва. Няма да изключа двигателите.

Аластър притисна слушалката към ухото си, очаквайки капитан Суонсън отново да се обади.

— Аластър, провери схемата на летището. Виж следващия вход към пистата. Как е дължината?

— Ще ни стигне — отвърна Аластър.

Крейг завъртя надясно лоста за предния колесник на самолета. С другата ръка плавно натисна дроселите и четиримата полицаи пред самолета побързаха да отскочат. Боингът рязко зави надясно, после изравни и обърна наляво, сякаш пилотът бе решил да рулира обратно към терминала. Крейг се озърна през рамо и присви очи да види реакцията на карабинерите.

— Няма ли да стрелят? — попита спокойно Аластър.

— Не… стоят като втрещени.

— Крейг, те все още имат три коли на пистата.

— Чувал ли си за добрата стара американска игра „кой ще завие пръв“?

— Божичко, сериозно ли говориш?

— И още питаш?

— Не ми обръщай внимание. Глупав въпрос.

Крейг увеличи скоростта до петдесет километра в час, после натисна спирачките и рязко отби по следващия вход към пистата. Излезе в средата, зави надясно и изравни самолета с осевата линия. По дългата бетонна лента предизвикателно мигаха лампите на трите полицейски коли.

Продължавайки да натиска спирачките, Крейг тласна дроселите напред, включвайки двигателите на пълна мощност. Боингът се разтресе, едва удържан на място от триенето на гумите по бетона.

— Премигай три пъти с фаровете, после кажи на кулата, че излитаме.

Докато Аластър изпълняваше нареждането, Крейг плавно освободи спирачките и усети как машината се стрелва напред.

Фаровете огряха първата полицейска кола на по-малко от километър пред самолета. Беше спряла неподвижно насред пистата, обърната срещу връхлитащата машина. Крейг забеляза, че и четирите врати са затворени.

— Не мърдат — каза Аластър. — Петдесет километра в час.

— Ще мръднат.

— Осемдесет километра… сто… остават ни триста метра.

— Виждам.

Изведнъж колата пред тях бясно потегли, свърна надясно и освободи пистата само миг преди сблъсъка.

— Сто и трийсет в час, Крейг. Останаха още две коли.

— Разбрано.

Ускорението понамаля и аеродинамичните сили плавно подхванаха боинга, но фаровете на следващия автомобил стояха като заковани върху пистата. Оставаше само половин километър и разстоянието намаляваше с всяка секунда.

— Размърдай се, дявол да те вземе! — изръмжа тихичко Аластър.

В същия миг полицейската кола стремително се оттегли наляво.

— И третата бяга! — злорадо възкликна Аластър. — Имаме скорост за излитане!

Крейг лекичко придърпа щурвала, увеличавайки ъгъла на атака, докато подемната сила преодоля теглото и мощната машина се отлепи от пистата, устремена на запад.