Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

Готов ли си? Древните келти са вярвали, че морското конче осигурява транспорт до

отвъдното.

- Пресвети мирни духове! Какво те накара да избереш татуировка с морско конче?

- Беше сладко. Бяхме на тринадесет, когато си направихме татуировките. Не

разбирахме символизма. Ти си кръстил лодката си “Морското конче”. Защо? Защото си

искал да прекараш някой отвъд? Не мисля така. И все пак мисля, че състраданието,

което изпита към Гюси, накара Лизет да ти даде другата половина от пръстена.

- Мисля, че го направи заради теб. – Той погледна отвъд скалата. – Как разбра за

това място?

- Дойдох да се разходя снощи… когато мислех, че повече няма да те видя.

Той трепна.

- Бях глупак. Прости ли ми?

- Обмислям го.

- Мисли усилено. – Той погали врата й с устни, за да я придума.

Поглеждайки надолу, тя с интерес видя… неговия интерес.

- Виждам, че ти мислиш усилено.

- Не обръщай внимание. Имам чорап в панталона. – Той обърна огледалото така,

че тя да може да погледне в него. – Кажи ми какво виждаш.

Хармъни ахна.

- Лизет! Облечена е с моята рокля и казва “Благодаря”. А, изчезна, но го направих,

Кинг! – Тя обви ръце около него. – Изпълних ясновидската си задача.

- Някак си знаех, че ще го направиш. Радвам се, че видя потвърждение. Не го

очаквах, но се радвам. Показах ти огледалото, за да мога да ти кажа какво виждам,

когато погледна към теб… към нас.

Радарът на Хармъни се задейства и тя отстъпи назад.

- Слушам те.

- По време на ритуала осъзнах, че съм ти поверил бъдещето на семейството си и

мислите ми се избистриха. Ти и аз сме пълни противоположности. Аз съм мрачен,

скептичен, контролиращ.

Хармъни кимна.

- Праволинеен, напрегнат, нетърпелив, командващ…

Кинг се намръщи с такова мило намръщване.

- Опитвам се да кажа нещо.

Тя плъзна ръка около кръста му и върху дупето.

- Моля, продължи.

Той повдигна вежда.

- Аз съм всичко това, което изброи, докато ти си необикновена, своенравна,

импулсивна, упорита и плашещо вълнуваща… всичко, което ми е липсвало в живота.

Ти разбърка сърцето ми, Хармъни, както разбърка онова котле, създавайки огън и мир,

магия и любов.

- Така ли? – Хармъни застина и усети как се връща към живот. – Искам да те

целуна, но не мога да се приближа достатъчно с огледалото помежду ни. Хвърли го,

сега, колкото можеш по-далеч, за да не се счупи в скалите.

Кинг го метна в извиваща се дъга, а огледалото се плъзна гладко в морето.

- Браво на отбора! – извика Хармъни. – Дайте ми О.

Кинг я стисна в прегръдка и я целуна зашеметяващо. Когато прекъсна целувката,

той вдигна поглед и я обърна в обятията си с лице към морето. Делфини си играеха

там, където бе паднала огледалото.

- Виж, празнуват за Гюси.

Слънцето се плъзна иззад перест бял облак и увенча играта на делфините с дъга.

Очите на Хармъни се изпълниха със сълзи.

- Делфинът символизира края на стария живот и зараждането на нов.

- Като стана дума… – каза Кинг. – Когато бастунът ми се строши, мисля, че и

стените около сърцето ми рухнаха, защото всякакви емоции се изляха навън. И после

се появи пръстенът. – Той хвана ръката й. – Този невероятен символ на липсващата

половина от сърцето ми.

- Имам чувството, че се намираме в лагуната – каза Хармъни.

- Лагуната – повтори Кинг – беше повече от страст. Затова избягах.

- Знам.

- Винаги знаеш за мен неща, които не би трябвало.

Тя се усмихна.

- Когато дойдох в замъка, можех да те разчета – всяко секси движение, докосване,

близване, целувка и маневра, която си представяше – разчитах всяка твоя фантазия. –

Тя размърда вежди. – Но вече не мога да разчитам мислите ти. – Опита се да прозвучи

тъжна.

Той повдигна хитро вежда.

- Искаш да ти го кажа, нали? Тогава ще го направя. Помниш ли какво казах за

женитбата веднъж на синя луна?

- Помня. Синята луна се случва около тридесет и седем пъти за един век.

Кинг огледа изражението й.

- Знаеш ли датата на следващата синя луна?

Хармъни не можа да спре усмивката си.

- Да, но дали ти знаеш?

Той я дари със загадъчна усмивка.

- След седем дни. На тринадесети юни ще има синя луна.

- Открих половината от пръстена на Лизет с първото пълнолуние за месеца, на

първи юни – каза Хармъни.

Трапчинките на Кинг се извиха до точка на пречупване. Сърцето й едва не спря от

усмивката му.

- И с второто пълнолуние за месеца, синята луна, можем да разделим пръстена,