Жестоки игри [bg]

— Братче, те всичките са големи. Можеш да набуташ по една махала във всяка от тях.

— Архитект, значи? — Лицето на Щедрия светна от любопитство. — Колко се учи за това?

— Пет години в колеж.

— Я не се размечтавай — сръга го дебелакът. — Главата ти е пълна с бръмбари, Харм. Първо трябва да се научиш да четеш и да пишеш.

— Майната ти! — каза благо неговият приятел. После се обърна отново към мен: — Аз бачках на един строеж миналото лято. Архитектурата трябва да е адски интересно нещо.

— Така е. Аз проектирам преди всичко частни домове. Затова винаги се оглеждам за нови идеи.

— Да, да, разбирам. За да си остане интересно.

— Ай, мама му стара — включи се отново Дъг, — ние пък не правим нищо интересно. Да разчистиш боклука е голяма тъпотия. Обаче оня ден, да речем, намерихме двама с ей такива дупки. На кого ли му е изгоряла чергата, а? Голям майтап падна.

— Тия хора хич не са ми смешни на мене — каза Щедрия. — Та вие търсехте някаква къща, нали тъй, господине? Дайте да попитаме Рей. — Той се обърна и се провеси над едното от заспалите момчета, за да достигне до читателя на комикси, който така и не бе вдигнал нос от мръсните си картинки. Когато все пак погледна към нас, имаше изражението на много тъп или много дрогиран човек.

— Ъ?

— Рей, човека иска да знае къде е къщата на Хикълови.

Момчето примигна, сякаш не разбираше какво му говорят.

— Много дрога му се насъбра напоследък. Направо не може да се вземе в ръце. — Харм се ухили така, че ако бях надзърнал, сигурно щях да му видя сливиците. — Айде бе, кажи къде е къщата на Хикълови?

— Хикъл — каза Рей. — Моя старец бачкаше там по едно време. Тръпки да те побият от това място, така казваше. Шантаво място. Май че беше на „Шарлеман“. Моя старец…

— Добре. — Харм наведе главата на Рей и той се зае отново с четенето на комикса си. — Улиците на тоя остров имат странни имена, господине. „Шарлеман“, „Александър“, „Сюлейман“.

Завоеватели. Богаташки хумор.

— „Шарлеман“ е вътрешният път. Значи тръгвате по стъргалото, подминавате пазара, после още четвърт миля — вглеждайте се здраво, щото табелките на улиците обикновено за закрити от дървета — после завивате… да видим как беше… надясно и това е „Шарлеман“. Там по-добре разпитайте наоколо.

— Много съм ви задължен. — Измъкнах портфейла си. — Ето ви за труда — казах и му подадох една петарка.

Харм протегна ръка, но в знак на протест, а не за да вземе банкнотата.

— Забравете, господине. Не сме свършили нищо.

Дъг, дебелакът, го изгледа злобно и промърмори нещо.

— Я се разкарай, Дъги — каза момчето с липсващия зъб. — С нищо не сме си заслужили парите на човека. — Независимо от неподдържаната коса и опустошената усмивка, определено не му липсваше интелект и достойнство. Беше от ония хлапета, на които не бих имал нищо против да се опра в труден момент.