Жестоки игри [bg]

Библиотеката се оказа строга на вид и впечатляващо запасена за колеж с размерите на „Джедсън“ с книги и периодика. Основната читалня представляваше мраморна катедрала с драперии от червено кадифе, с огромни прозорци на разстояние три метра един от друг. Помещението беше изпълнено с дъбови читални банки, лампи със зелена драперия и столове с кожена тапицерия. Единственото нещо, което липсваше на тази иначе перфектна картинка, бяха учениците, които да четат усилено за августовската сесия.

Библиотекарят беше слаб младеж с късо подстригана коса и тънки мустачки. Носеше риза в червено каре и жълта плетена вратовръзка. Седеше зад бюрото и четеше новия брой на „Артфорум“. Когато го попитах къде се намира секция „Курсови работи“ той ми хвърли един изумен поглед като отшелник, в чието леговище се е промъкнал неканен гост.

— Ето там — каза той безжизнено и ми посочи с пръст към южната част на помещението.

Там имаше дъбов каталог с картончета и в него наистина открих курсовата работа на Гретхен Чаплин. Темата беше — „Остров Бриндамуур — история и география“.

Курсовите работи на Фредерик Чалмърс и О. Уинстън Частейн си бяха по местата, но за мое най-голямо разочарование тази на Гретхен Чаплин липсваше. Проверих още няколко пъти в каталога, за да се убедя, че не съм сбъркал мястото. Уви, студията за Бриндамуур определено липсваше.

Върнах се обратно при господин Карирана Риза и ми се наложи да се прокашлям на два пъти, за да го откъсна от поредната статия.

— Да?

— Търся една конкретна курсова работа, но така и не можах да я открия.

— Проверихте ли най-напред дали е вписана в картотеката?

— Да, вписана е, но самата курсова работа липсва.

— Колко неприятно. Предполагам, че е била изтеглена.

— Бихте ли проверили дали е така, ако обичате?

Захраних го с цялата необходима информация и той стана от стола си с физиономията на човек, над когото току-що е било извършено насилие. Последвах го.

— Остров Бриндамуур — мрачно местенце. Защо ви е притрябвало да научите нещо точно за него?

— Аз съм гостуващ професор от университета в Лос Анджелис и това е част от едно мое изследване. Не знаех, че е необходимо обяснение.

— О, не е необходимо — каза той бързо и зарови нос в тесте картички, после вдигна част от тях и ги разлисти с умението на професионален комарджия. — Ето. Тази курсова работа е била заета преди шест месеца. Леле, доста са пресрочили заемния срок, не мислите ли?