Признаци на живот [bg]

Бентли вкара колата през задния вход на хотела. Ранният следобед бе минал бързо покрай ваденето на необходимите визи за КНР. Бентли бе доказал, че е безценен. Той имаше връзки и бе уредил всичко много спешно веднага щом напуснаха Абърдин.

— Е — каза, когато спря колата. — Какво решихте? — Знаеше, че Мариса все още се колебае дали да предприема тази авантюра.

— Какво ще правим? — обърна се Тристан към Мариса.

Тя не отговори, продължаваше да се колебае.

— Бентли, по-добре почакай малко — каза Тристан. — Явно е, че все още не сме решили напълно.

Като влязоха в хотела, Тристан отиде направо до гишето за депозити и изтегли голяма сума пари. Мариса оглеждаше фоайето, търсейки китаеца, който ги атакува вчера.

— Това напрежение ме подлудява — каза тя, когато се качиха в асансьора. — Не съм сигурна, че ще издържа.

— Ето още едно основание да се качим на джонката — вметна Тристан. — Колкото по-бързо узнаем истината, толкова по-добре и тогава ще напуснем това проклето място.

Пристигнаха на шестия етаж и тръгнаха бавно към стаите си.

— Но къде е обслужващият етажа? — запита Мариса. Тя беше свикнала той да ги посреща винаги когато се появяваха.

— Доста странно — съгласи се Тристан. — Ах, по дяволите! Какво значи това „Не ме безпокойте“ на вратата ми?

— Нещо не е наред — каза Мариса.

Влязоха в стаичката на китаеца. Малката му електрическа печка и чайникът върху нея бяха зачервени до крайна степен и водата отдавна се бе изпарила.

По телефона до асансьора Тристан повика охраната. След две минути се появиха двама от хотелските детективи. Единият беше бял, другият — китаец. Те помнеха Мариса и Тристан от епизода през вчерашния ден. Отвориха вратата на Тристан.

Китаецът влезе пръв, а след него и англичанинът. Мариса и Тристан останаха на прага. Двамата огледаха последователно и двете стаи, после англичанинът вдигна телефонната слушалка, като предварително я покри с носната си кърпа, и се обади на управителя. Помоли го да дойде, понеже открили двойно убийство — на една от чистачките и на мъж, явно гост на хотела.

— Трябва да ви съобщя неприятна новина. Открихме два трупа — каза китаецът на Тристан и Мариса. — Моля ви нищо да не докосвате. — После се обърна към Тристан: — Може би, сър, вие ще хвърлите поглед на убития мъж, за да го разпознаете.

— Аз съм лекар — намеси се Мариса, — мисля, че и аз трябва да видя трупа.