Признаци на живот [bg]

Мариса и Тристан бяха в дълбините на Крос Харбър Тънел13. Те бяха се срещнали тази сутрин с новия си шофьор, след като се измъкнаха от хотела през черния, служебен вход. Тристан бе сметнал за разумно да напуснат тайно хотела.

Бентли се оказа човекът, от когото имаха нужда и се надяваха да открият. Бентли Чанг беше изтъкан само от мускули и имаше телосложение на сумо борец. В отдела за езици се бе квалифицирал за работа в ООН. Говореше изряден английски, японски, кантонски, мандарин и до известна степен хакма и танка. Също така владееше и кунгфу. На Мариса й допадна, че имаше пистолет в презраменен кобур.

Колата им беше твърде представителна — брониран „Мерцедес“, обикновено ползван от световноизвестни посетители. Когато Мариса запита Тристан какво ще им струва всичко това, той й отговори, че е по-добре да не пита. Бе уредил всичко предишната вечер, като се свърза направо с компанията, даваща под наем лимузини, без да търси съдействието на главния портиер, когото подозираше, че има връзка с „Уинг-Син“ и че е причина за отвличането им предния ден.

Когато пристигнаха до спирката на въжената линия в подножието на Виктория Пийк, часът беше девет и половина. Уговориха се Бентли да ги чака долу, а те да идат до върха с кабинката.

— Някакви други въпроси? — попита Тристан.

— Само един — отвърна Бентли. — Ако работата ви е свързана с наркотици, нека да съм уведомен за това.

Тристан се разсмя искрено и му каза:

— Нямаме нищо общо с наркотиците. Не се тревожи.

Пътуването нагоре с червената кабинка на въжената линия беше истинско удоволствие. Понесоха се по гористия хълм сред гледка от красиви дървета и птици. Росата още се отцеждаше по листата.

За да направят явно присъствието си, те обиколиха неколкократно кулата. Тя беше триетажно здание с ресторанти и търговски щандове. Наоколо нямаше никой. Видяха само трима младежи китайци, подобни на отвлеклите ги предния ден. Никой от тях не им се обади.

Когато часът стана единайсет и петнайсет, решиха да си вървят. В този момент ги доближи стара китайка и попита:

— Извинете, вие ли сте мистър Уилямс?

— Да, аз съм — каза Тристан.

— Трябва да ви поднеса извиненията на мистър Йип — каза тя, — че не може да дойде на определената среща. Ако пожелаете обаче да отидете до ресторант „Стенли“, ще бъде щастлив да ви срещне там.

— Кога? — запита Тристан.

— Друго не знам — каза тя и си отиде бързешком.