Признаци на живот [bg]

— Умирах от страх, че ще направиш някоя глупост — каза Мариса.

— Този гаден плъх ни изигра — възмути се Тристан. — Тая кална свиня прибра парите и ни хвърли в лицето куп дрънканици. — Всичко това Тристан изрече на австралийски жаргон.

— Понякога се чудя дали говориш английски — каза Мариса.

Те бяха отново в лимузината, а Бентли следваше мерцедеса, който ги отвеждаше при капитана, споменат от мистър Йип.

Когато навлязоха в Абърдин, те забравиха за момент грижите си. Градът беше нещо изключително. Грамадното пристанище бе претъпкано от хиляди китайски лодки и джонки, така притиснати една до друга, че образуваха плуващ град от коптори. Насред мизерията и мръсотията се издигаха няколко плаващи ресторанта, украсени с червени и златни шарки.

— Колко хора живеят тук? — запита Мариса.

— Около двайсет хиляди — отговори Бентли. — Мнозина от тях рядко стъпват на брега. Пратени са тук от правителството.

— И никакъв водопровод, никаква канализация. Можеш ли да си представиш какво огромно количество чревни бацили се развъждат в цялата тази мръсотия? — каза Тристан с отвращение.

Когато навлязоха в самия град, видяха множество бижутерийни магазини и банки. Беше ясно, Абърдин е град на голямото богатство и пълната бедност.

— Всичко това е от контрабандна дейност. Абърдин е бил център на контрабанда и пиратство далеч преди Хонконг да съществува. Естествено, тогава не се е наричал Абърдин.

Близо до моста Ап Лей Чоу водещият „Мерцедес“ спря при дока с китайските лодки. Помощникът на мистър Йип излезе от колата и Бентли се установи на паркинга. Докато тримата слязат и доближат кея, китаецът бе повикал моторизирана китайска лодка. Всички се качиха на нея и тя се понесе по мътната нечистотия.