Битката при Верил [bg]

— Къде ще идете сега? — попита стопанката на дома.

— Имам още… трима приятели, с които трябва да се събера — отвърна Миранда, в чийто ум изникна Дийкън. — Ще ги открия.

— Не мога да повярвам, че казвам това… но ти желая успех. Надявам се, че ще откриеш решение, което ще спести на земята ни още кръв — и че ще го откриеш бързо. Северът се нуждае от хора като теб. Състрадателна си. Ти си водител. А земята страда — каза Сандра.

— Ще сторя всичко по силите си — рече магьосницата, като се надигаше.

Сандра също се изправи.

— Преди да тръгнеш, поне вземи едно наметало — настоя тя.

Отиде до куката, от която висеше въпросното. Почисти го, с което вдигна облак прах във въздуха.

— Вече направи толкова много, не бих… — поде Миранда.

— Принадлежи на по-малкия ми брат. Отиде на фронта преди няколко месеца. Ако това означава, че при завръщането си няма да го намери, не мисля, че ще имам нещо против мъмренето му — искрено рече тя.

Миранда взе одеждата и двете се прегърнаха. Сандра се извърна към Айви.

— Сбогом, Айви. Много съжалявам за начина, по който се отнесох към теб — рече тя, разпервайки ръце.

Айви се хвърли отгоре й, обвивайки я в далеч по-ентусиазирана прегръдка, отколкото Сандра очакваше.

— Всичко е наред. Нямало е как да знаеш. Съжалявам, че те изплаших — рече игривото създание.

— Няма нищо — увери я Сандра.

Двете героини се отправиха към плевнята, следвани от стопанката. Когато стигнаха вратите, тя ги спря.

— Миранда — заговори домакинята. — Ако дойдат, ще им кажа, че сте били тук. Няма да пазя това в тайна.

— Стори онова, което смяташ за правилно. Това вършим и ние — отговори Миранда.

Сандра отвори. Мин се изправи, изпълвайки погледа си с вълнение и облекчение при вида на двете си спътнички. Миранда я почеса по главата. В отговор драконът облиза бузата й с грапавия си език. Хвърли бегъл взор към Сандра, последван от изражение, което моментално показа на стопанката, че е трябвало да донесе друга торба с картофи. Айви се покатери на врата на Мин.

— Убедена ли си, че искаш да стоиш там? Отново ще летим — предупреди Миранда.

— Ще си затворя очите. Не искам да съм заспала, ако нещо се случи — отвърна Айви, вкопчвайки се здраво.

Магьосницата се покатери на свой ред, настанявайки се зад Айви. Сандра отстъпи встрани и разтвори широко вратите. След няколко мощни крачки и един могъщ скок героите вече се носеха сред ясния нощен въздух. След миг огромната форма се превърна в тихото приплясване на ципести криле. Сетне и това престана да се чува.