Битката при Верил [bg]

— Наистина ли? Щом ще правиш храна за Миранда, аз също не бих отказала малко. И картофите за Мин — рискува Айви.

— О… О, да. Да. Драконът. Ще се погрижим да се наяде до насита. От картофите имам почти неизчерпаеми количества — каза домакинята.

Миг по-късно Айви следваше дебело облечената Сандра към избата. Прашен чувал с картофи се намери върху рамото на малтропа и двете се отправиха към плевнята. След като поспря пред вратата, Сандра я отвори. Ако Айви се бе замислила, щеше да помоли да влезе първа. Видът на непознат човек накара чакащия дракон да скочи на крака с такава бързина, която би сепнала и най-невъзмутимите умове.

Мин гледаше към Сандра с погледа, който хищниците запазват за жертвите си. Тъмните мисли относно какво би могла да е причинила непознатата на останалите изпълваха ума й, подхранвайки първичен огън — огън, който щеше да е избликнал в атака, ако Айви не бе пристъпила напред, носейки чувал със специфичната миризма на най-прекрасните лакомства. Гневът изчезна, но не и подозрителността. Огромните очи пронизаха Сандра, която можеше да се закълне, че погледът преминава през нея. Айви неловко отвори чувала и бутна няколко грудки в треперещите ръце на стопанката.

Върху лицето на Мин се появи гладно изражение, което далеч не оказа благотворно влияние върху изпънатите нерви на Сандра. Приближи се до човека, стоящ вцепенен от погледа й. Когато се намери достатъчно близо, разцепеният език се плъзна от устата и ловко прибра картофите от треперещите длани. След като погълна недостатъчното пиршество, Мин погледна с очакване към Сандра, която побърза да предостави отворената торба. Чувалът бе изпразнен за секунди, а върху изненадващо изразителното лице на звяра изникна доволно изражение. Масивната глава се отпусна на земята, плъзвайки се напред, докато не се озова пред младата жена.

— Иска да я почешеш по главата — прошепна Айви.

След няколко мига убеждаване, несклоняващите крайници най-сетне се съгласиха. Бе възнаградена с дълбоко ръмжене, което при някое друго животно би представлявало мъркане. Вцепеняващият звук се издигна в кресчендо, когато Сандра намери любимото място точно над очите. След като галенето приключи, Мин повдигна глава, хвърли още един поглед, сетне се оттегли в средата на плевнята, за да се настани удобно. Със сърце, най-сетне придобило нормален ритъм, Сандра се извърна към Айви.

— Зад всичко това трябва да се крие някаква история — успя да изрече тя.