Есенната република [bg]

— Тревожи се за себе си.

— Фелдмаршал Тамас се върна. Спечели голяма победа срещу кезианците. — Без дори да бъде там, макар че се съмнявам да иска това да се разчуе.

Фая се смръщи.

— И е поискал да направиш още нещо за него, нали?

— Да — призна той.

— Не! Приключи с този мъж и революцията му!

— Успокой се — отвърна инспекторът. — Казах му, че повече няма да му помагам.

— Добре.

— Обаче…

— Обаче какво? Какво, глупак такъв!

— Обаче обещах да помогна на Рикар с изборите. Не много. Няма да се замесвам прекалено. И между другото, не го правя за Тамас. Правя го заради Рикар. Длъжник съм му заради помощта, която ми оказа, за да си те върна.

Фая вирна брадичка.

— Длъжник или не, ако дори само влезеш в кабинета му, вече си замесен. Познавам го. Познавам и теб.

— Значи не трябва да правя нищо?

— Трябва да си тук, със семейството си. Рикар ще разбере. — Тя отново целуна ръката му. — Не приемай никаква работа за известно време. Нека напуснем страната. Можем да вземем децата и да идем в Нови. Разполагаме с парите от Борбадор.

Искаше му се. Наистина. Част от него си каза, че ще бъде страхливец, ако го направи — щеше да означава, че бяга. Но друга част му каза, че това е разумното решение. Най-доброто решение за семейството му.

— Не мога просто да изоставя Рикар.

— Но можеш да изоставиш семейството си?

— Аз не… Аз… — Защо не можеше да разбере? Тя и децата бяха всичко за него, но той имаше задължения. Към Рикар. Към Адро.

Фая отблъсна ръката му.

— Хубаво. Прави каквото искаш. Винаги смяташ, че ти знаеш най-добре.

Следващите ѝ думи бяха заглушени от почукване на вратата.

— Очакваш ли някого? — попита той.

Фая поклати глава.

— Децата ще влязат отзад, но трябва да дойдат чак след час.

Адамат се приближи бавно към предния прозорец и отмести завесата с пръст. Когато видя кой е, се затича към вратата и я отвори със замах.

Отпред, с шапка в ръка, стоеше Сусмит; намръщена физиономия загрозяваше съсипаното му лице. Старият боксьор кимна на Адамат, след което каза „Добър вечер, госпожо“ на Фая.

— Влез, влез — каза инспекторът. — Току-що се прибирам. Утре щях да дойда да те видя.

Сусмит поклати отрицателно глава.

— Какво има? — попита Адамат.

— Имаше бомбардировка — изгрухтя той.

Инспекторът усети как сърцето му прескача един удар и ръцете му започнаха да се потят.

— Какво? Къде?

— Благородните воини на труда.

Главната квартира на Рикар. През главата му мина вихрушка от въпроси, които така се разбъркаха, че го оставиха безмълвен. Той погледна към Фая.

— Върви — подкани го тя.

Адамат грабна шапката и бастуна си и последва Сусмит навън, към чакащата карета.