Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Събуди се късно. Тресеше я. Изруга на глас и с треперещи от студ и температура ръце си приготви чай. Спомни си, че когато пристигна с Боар имаше нужда от три-четири часа, за да стигне от кораба до този рид. Дори сега да вървеше доста по-бавно, би трябвала да стигне за един ден. Реши да не обръща внимание на треската и започна изкачването.
Но още след първите метри по стръмния склон усети, че този път преходът нямаше да й достави удоволствие. Беше болна, остаряла и не разполагаше с онази сила, която Боар успя да й предаде тогава. Чак вечерта стигна върха на първия рид. За щастие скалата беше пълна с дупки и тя отново намери малка пещера за спане. Изяде последното парче риба, остави последния хляб за следващия ден и заспа изтощена.
Сутринта температурата й беше спаднала малко. Ани се разбърза напред. Нито си свари чай, нито яде. Спусна се в урвата между двата хребета и започна да изкачва втория. Трябваше много да внимава къде стъпва. Канарите бяха влажни и тя нямаше сила да се изтегли с ръце. Гърбът я болеше все повече и тя стигна ръба на хребета отново чак вечерта. Намери малък заслон, накладе огън, за да свари последната вода на чай и изяде последния хляб.
Сънува някакъв кошмар. Отново попадна в сражение с разбойниците и усети силния удар в гърба. Събуди се. Още беше тъмно, но гърбът страшно я болеше. Като че ли току-що я бяха наръгали с нож. Жадно зализа с напукани и кървящи устни росата от скалата.
Имаше висока температура, но вече нищо не можеше да я спре. Само един рид я делеше от кораба и тя непременно трябваше да го стигне днес. Спусна се по склона и се подхлъзна. Свлече се надолу и тупна от пет метра височина.
Рязка болка в крака я зашемети. Когато дойде на себе си видя, че костта е разместена. Беше си счупила крака. Просто не искаше да повярва. Седеше така и плачеше повече от разочарование и яд, отколкото от болка. Погледна последната скала, която я делеше от кораба и реши, че или трябва да умре тук от жажда и глад, или трябва да я преодолее в това състояние.
Отчупи от едно ниско борче два здрави клона, наряза празната си торба на ленти и направи шина за крака. Стигна долния ръб на скалата, лазейки и влачейки крака след себе си, и я огледа добре. За щастие не беше толкова стръмна като другите. Издърпа се на ръце, въпреки болката в гърба и започна бавно и мъчително да се изкачва. Имаше чувството, че напредва със сантиметри за часове. Когато се спусна нощта, тя най-накрая беше стигнала горния ръб.
Лежеше между камъните напълно изтощена, гладна и жадна. Само се зави с наметалото и заспа. Вече й беше все едно дали ще настине повече. Трябваше да преживее още само тази нощ. Ако корабът го нямаше в урвата, тя все едно щеше да умре.
Когато се събуди, всичко толкова много я болеше, че й трябваше известно време, докато започне да мисли по-ясно.
Погледна надолу и видя високите борове в дъното на урвата. Разпозна дървото, на което се беше качила веднага след пристигането си с Боар. Космическият кораб не се виждаше, но тя знаеше, че така и трябва да бъде. Спусна счупения си крак напред, като се плъзгаше по скалата. Захващаше се само с ръцете и десния крак за малките издатини. От време на време погледът й се премрежваше и тя затваряше очи, докато се оправи. Плъзна се бавно на-долу, изцяло концентрирана в мисълта да не падне отново. В един момент усети меката почва под крака си и отпусна пръстите, впили се в скалата. Загуби съзнание от силната болка в крака.
Чуваше някаква музика, странна и хубава, и отвори очи. Корабът стоеше на двадесет метра от нея под високите дървета. Ани фиксира с поглед вратата на кораба и залази напред, движение след движение, бавна като охлюв. Непрекъснато губеше съзнание, събуждаше се и пак продължаваше. Дали от изтощение, от високата температура или от болката, това вече не я интересуваше. Наоколо нямаше нищо друго, освен тази врата, която трябваше да достигне на всяка цена.
Точно пред вратата отново загуби съзнание. Виждаше онази далечна звезда, която беше Боар, и чуваше Императорът да казва — „Радвам се да те видя, Ани“. Видя Орак да тича след пилето и да се смее. И тълпата, която викаше — „Смърт на Императора“ и отново чу вика на палача и онзи тъп удар…