Катрин
- Автор: Франц Карол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тихомира Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катрин». Краткое содержание книги:
Джон завърши сутрешния си тоалет и се усмихна на себе си. „Да видим докога ще продължи да играе игричките си. Не може да не разбира, че няма шанс да спечели. Но мога да я оставя да си мисли, че ме е победила… Е, поне за известно време.“
Беше премислил всичко и се отправи уверено към трапезарията да се присъедини към сърдитата си съпруга.
Двадесет и трета глава
Кати седеше в полупразната зала и пиеше чай. Когато Джон се приближи, тя вдигна глава и погледите им се срещнаха. Имаше лукаво изражение, но тя забеляза, че гневът му е преминал. Той се поклони леко и седна до нея.
— Да започнем ли отначало, любима? — попита я той. — Лошо започнахме деня и понеже и двамата вече сме спокойни, мисля, че трябва да сключим примирие. Как мислиш?
— Да — веднага откликна тя, — хайде да забравим.
Джон хвана ръката й и я стисна.
— Добре — зарадва се той. — Реших да приема условията ти, скъпа. Не знаех, че близостта ми ти е толкова неприятна. Не бих могъл и да предположа, съдейки по начина, по който ми откликваш. Ти си много добра актриса, скъпа.
Кати се изчерви от подигравките му. Гневът й отново се надигна, но тя направи усилие и се овладя.
„Как се осмелява!? — вътрешно кипеше тя. — Ако бях силна като него, щях да зашлевя ироничната му физиономия!“
— Тъй като ти избираш живота на монахиня, Кати, аз не мога да не се съобразя с желанието ти. Виждаш ли — той се наведе много близко до нея, — аз съм мъж, а мъжете никога не изпитват затруднения да предизвикат това, което ти се опитваш да потиснеш. Същото се отнася и за жените в това отношение. Няма да страдам дълго.
Лицето на Кати стана аленочервено от ярост. Той пак я бе победил. Никога ли нямаше да вземе реванш? Можеше да я огорчава толкова лесно. Тя беше решила да го лиши от плътска наслада, защото знаеше колко е важна за него. Сега се засрами от наивността си. Той можеше да направи същото с всяка друга жена. Тя беше тази, която повече ценеше взаимното им привличане и съвместна наслада.
Искаше й се да му изкрещи, но не смееше. Той нямаше да го отмине, без по някакъв начин да я накаже за избухването й. Трябваше да се съобразява с правилата на играта му.
Тя вдигна глава и се усмихна.
— Радвам се, че няма да те затрудня, Джон — отговори му тихо. — Наистина не знаех дали ще проявиш достатъчно разбиране и да уважиш желанието ми. А сега можеш да закусиш. Позволих си да поръчам вместо теб.
Очите й блеснаха весело. Отпи от чая и си намаза масло върху топлата кифла, но сърцето й лудо биеше. Не можеше да си представи какъв живот я очаква. Беше сигурна, че той ще обясни снощното си закъснение. Вместо това, в яда си тя бе направила глупаво предложение и той го бе приел. Започна да си мисли, че времето, прекарано в самота, не я е научило да разбира живота. Той беше много по-умен от нея. Знаеше как да реагира на постъпките й. А тя не беше подготвена да се състезава с него. Помисли си, че не е честно. Той знаеше много за жените, а тя нищо за мъжете.
Кати благодари на сервитьора за яйцата с шунка, които постави пред нея и се опита да прогони тежките мисли. Не биваше да се размеква и да му показва истинските си чувства, дори ако трябваше да стане най-великата актриса на света.
Тя се усмихна и му подаде кошничката с кифли.
— Вземи си, чудесни са.
Джон я наблюдаваше по време на закуската. Изглеждаше напълно спокойна: никакви многозначителни пламъчета в очите, никаква руменина по бузите… Нищо! Седеше, сякаш той й бе говорил любовни думи, а не я бе засипал с купчина обиди. Определено беше сложна личност. Беше му казала, че го мрази и макар да не й повярва, разбираше, че от любовта до омразата има само една крачка. Срещу себе си имаше чувство, което трябваше да управлява.
Беше решил, че тя трябва да се предаде. Колкото и да дразнеше мъжките му копнежи с близостта си, той щеше да се владее. Желаеше я, но трябваше първо тя да го пожелае, преди да си позволи да я люби отново. „Няма да е чак толкова трудно“ — помисли си той весело. Знаеше, че е майстор в любовта и ще съумее да я възбуди. Беше вкусвал страстта й нееднократно. Трябваше само да чака.
След закуска разгледаха кораба и Джон й обясни как функционират машините с познати за нея думи. Кати проявяваше достатъчен интерес, за да не забележи той, че мисли за друго. Беше се похвалил, че отказът й не е голяма загуба за него. Добре тогава, щеше да пусне в ход целия си чар и малките женски трикове, за да го накара да се задави с тези думи. Щеше да го прелъстява, ако трябва, но тя бе решена той да пристъпи казаната дума и така да сложи край на временната му победа.