Катрин
- Автор: Франц Карол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тихомира Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катрин». Краткое содержание книги:
— Виждам, че си решила да дойдеш при мен. Леглото е малко твърдо, но е много удобно, не мислиш ли? Не се страхувай да легнеш по-близо. Дадох дума, която възнамерявам да спазя. И макар близостта ти да е много вълнуваща, сигурен съм, че можеш да ми имаш доверие. Изобщо няма да наруша добре обмислените ти забрани.
Кати разбра, че Джон й се присмива, но преглътна гордостта си и се опита да се отпусне. Беше постъпила изключително глупаво. Тялото на Джон, допряно до нейното, я накара да се разкайва. Още повече, че той изглеждаше доволен от абсурдното й изискване.
Джон не можа да заспи. Нуждаеше се от почивка, но Кати не му даваше мира. Беше сложил ръка върху мекото й телце и горещо се надяваше тя да не усети възбудата му. В малкото легло обаче това се оказа изключително трудно — просто нямаше как да не допират телата си.
Той няколко пъти повтори наум обещанието си. Потисна го мисълта, че тя изобщо не се вълнува. Беше заспала.
Кати Камерън не знаеше какво повече да направи, за да пристъпи Джон обещанието си. Тя беше срамежлива по природа и въпреки че бе проявила значителна дързост, според нея, опитите й се оказаха неуспешни. Измина почти цяла седмица, а тя не се доближаваше до целта. Джон парираше всичко, като просто излизаше на палубата или пък отиваше в салона да изпие едно питие.
Тя се измори от глупавия фарс. Знаеше, че сама бе отблъснала Джон от себе си. Вместо да се опознават и да се сближават още повече през медения си месец, те се държаха като любезни непознати. Не разговаряха. Разменяха си само баналните реплики от ежедневието и Джон започна все по-често да отсъства от каютата. Беше прекалено горда да отстъпи, но си даваше сметка, че нещо трябва да се направи незабавно. Беше учена от дете, че гордостта е добродетел. Сега обаче съзнаваше, че ако тази гордост не бъде насочена правилно, може да причини повече злина, отколкото добро. Усмихваше се, но беше много нещастна.
Семейство Камерън бе поканено на вечеря от капитан Хилари Уинслоу и Кати реши да се възползва от нея и да предприеме последна атака срещу упоритостта на Джон. Не можеше да продължават повече така.
Приготовленията бяха за гала вечеря и трапезарията беше празнично украсена. Появиха се неколцина музиканти, чието изпълнение заля залата с романтични мелодии.
Кати положи специални усилия за тоалета си — небесносиня рокля от коприна, ушита по поръчка в Париж. Вратът й беше напълно открит и подчертаваше нежната й заобленост. Под гърдите имаше вплетена бяла кадифена панделка. Копринените поли падаха на красиви гънки чак до пода. Нямаше други украшения, така че семплата линия подчертаваше природната й красота. Синият цвят отиваше на очите й. Сложи си едно-единствено бижу — огърлицата от сапфири и диаманти, подарена от Джон.
Погрижи се да подреди косите си в модна прическа и накрая вплете няколко бели кадифени панделки, за да завърши тоалета си.
Джон си бе създал навика да се разхожда по палубата, докато тя се къпе или облича. Ако през деня му беше трудно да се въздържа, то нощите за него бяха истинско мъчение. Спомняше си Кати като срамежлива и много скромна от времето преди да се оженят. Сега му се струваше, че са разменили ролите си. Тя съвсем спокойно си четеше книга или разглеждаше списание, облечена само в прозрачна нощница и движенията й бяха пълни с нега и съблазън.
Джон трябваше да полага усилие да не превръща беглите си целувки за „лека нощ“ в необуздана страст. Не можеше да каже докога ще има сили да се въздържа да не грабне топлото й тяло в прегръдките си, защото усещаше, че е напрегнат като струна.
През деня Кати се държеше много мило. Тя се смееше на историите, които пасажерите разказваха и вземаше участие в играта на стрелички. Беше напреднала много и в крикета, специално приспособен към условията на палубата.
Реакцията на Джон към нейното „монашество“ не беше никак безобидна. Той си даде сметка, че търси най-малките поводи да прави остри забележки. Не харесваше храната, обслужването, управлението на кораба… Кати само се подсмихваше на странното му поведение. Наслаждаваше на мисълта, че тя е причината за неговата враждебност, но все пак не беше съвсем сигурна. Джон по природа беше спокоен, но хората около него трудно можеха да го повярват.
В резултат, персоналът на кораба ги обслужваше изключително бързо и любезно. Стараеха се повече от необходимото, за да направят пътуването им приятно.
Джон се държеше като един приказно богат, но твърде разглезен господин. Кати започна да се пита, дали това държане не е по-близко до същността му от онова, което познаваше преди да се оженят.