Катрин
- Автор: Франц Карол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тихомира Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катрин». Краткое содержание книги:
Кати стоеше изправена, макар коленете й да се подгъваха. Питаше се дали не бе сгрешила. Беше несигурна, но вече не можеше да отстъпи.
— Добре — продължи Джон, — недей да се заблуждаваш, нямам намерение да се откажа, нито да се оставя да бъда обиждан или да слушам брътвежите ти, когато решиш да се правиш на обидена за някаква глупост. Ако не ми кажеш какво те е разстроило, аз нищо не мога да направя. Ти си моя съпруга и законът ми дава известни права над теб. Ако си се мислела за моя затворничка, докато ми беше любовница, скъпа, дълбоко грешиш. Тогава аз нямах правото да те задържам и да те принуждавам да правиш неща, които не са по волята ти. Но това е вече минало. Сега ми принадлежиш и аз имам това право. Такъв е законът!
Той отдръпна ръцете си и каза на Кати да седне. Тя се подчини и той се наведе над нея. Присви очи и заговори с дразнещо тих глас.
— Ще живееш с мен, както се полага на съпруга, доброволно или не. И физически, и по закон ти ще бъдеш моя жена, ако аз пожелая така. Нямаш избор. Надявам се да си ме разбрала добре, защото не желая да го обяснявам повторно. Разбра ли? Отговори!
Кати го погледна с всичката омраза, на която бе способна. Наблюдаваше го като чужд човек, а не като любим. Не можеше дори да избяга от него. Бяха насред океана.
— Да, разбрах — отговори тя, без да сведе поглед. — Ти ми обясни съвсем ясно. Бих искала обаче да узная едно нещо, какво ще направиш следващия път, за да ме нараниш? Много си изобретателен в това отношение.
Забележката й даде резултат. Джон стана и се отдалечи, поклащайки глава.
— Ти си непредсказуема — промърмори той. — Просто не зная как да се оправям с теб.
После се обърна и се върна обратно.
— Моля те, Кати — започна Джон по-спокойно, — моля те, да седнем и да обсъдим случилото се. Мисля, че най-малкото, което ми дължиш, е обяснение. Едва вчера ти толкова искаше да станеш моя съпруга. Защо вече не желаеш? Не усещаш ли, че е много неразумно да криеш това в себе си? Не мога да се защитя, ако не ми кажеш какво съм направил. Моля те!
Кати прие ролята на защитаващ се. Разбра, че е трябвало да обясни раздразнението си в самото начало. Какво ли я бе накарало да се държи по този начин? Но просто не можеше да се принуди да обясни. Беше разочарована и се бе почувствала пренебрегната от отсъствието му през брачната им нощ. Беше позволила на въображението и чувството си за малоценност да я направят мнителна. Настоящото отношение към Джон се дължеше единствено на собствената й обърканост и сега се затрудняваше да си го признае. Как би могла? Той щеше да й се присмее.
— Не искам да говорим повече за това, Джон — каза тя тихо и спокойно. — Имам причини за това. На теб ще ти се сторят незначителни, затова не искам да ги споделям. Можеш да си мислиш, каквото си искаш. Ако вече не възразяваш, отивам да закуся.
Тя се промъкна покрай него и за нейна изненада той не я спря. Кати излезе от каютата и се отправи към трапезарията. Толкова беше разстроена от случилото се помежду им, че на няколко пъти спираше да си поеме въздух, за да не припадне.
„Трябва да се успокоя — помисли си тя. — Ако искам бракът ми да оцелее, трябва да се науча да се контролирам.“
Постоя малко, загледана в спокойните води на океана, докато укроти нервите си и се убеди в необходимостта от това, което току-що бе решила. И все пак, нямаше да го остави да й се налага, дори да я пребиеше от бой. Въпросът беше принципен и ако преди малко се бе почувствала виновна за кавгата, сега се чувстваше права заради принципа.
Докато се обличаше, Джон прехвърли в мислите си всичко казано от Кати. Той така и не разбираше причината за внезапното й избухване, но беше сигурен, че е само гневен изблик, а не проява на нещо сериозно. Всъщност, не повярва на нито една нейна дума. Егоизмът му не позволяваше. Знаеше, че е сгрешил в нещо. Щом тя не желаеше близостта му, той нямаше да настоява, въпреки че имаше право на това. Беше чакал дълго време да стане негова жена и беше положил неимоверни усилия да получи развод и да я открие. Но най-вече той наистина я обичаше. Нямаше да захвърли с лека ръка всичко, което беше постигнал с мъка и понякога против желанието й.
Ако не друго, то поне беше научил колко жестоко е постъпил с нея, като я бе направил своя любовница, подпомогнат от своята сила и от нейната слабост. Отнел й беше девствеността и самоуважението. Последното тя си бе възвърнала и щеше да го брани на всяка цена.