Катрин
- Автор: Франц Карол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тихомира Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катрин». Краткое содержание книги:
Кати кимна и той излезе. Върна се бързо с две момичета от персонала. Само след няколко минутки всичко беше готово. На масата се появиха множество покрити съдове с топли ястия. Джон предложи стол на Кати, после се настани срещу нея. Момичетата се измъкнаха тихичко.
Газената лампа не гореше. Стаята беше осветена единствено от двете свещи върху масата. Кати забеляза малка кутийка в чинията пред себе си и се учуди как е попаднала там, без тя да забележи. До нея имаше картичка с надпис „Благодаря“. И нищо повече. Ръцете й леко трепереха, докато повдигна капачето.
Кати ахна. Вътре проблясваше огърлица от сапфири и диаманти.
— О, Джон! — тя беше трогната до сълзи. — Колко е красива!
— Но далеч не колкото теб, любов моя — прошепна Джон. — Синьото ще прелива с цвета на очите ти. Нали ти харесва?
— О, Джон, изумителна е — заекна тя. — Но аз не съм приготвила подарък за теб.
Запита се защо не й бе дошло наум да му купи подарък. Имаше достатъчно време, но просто не й бе хрумнала подобна мисъл.
— Това не е сватбен подарък, Кати — каза Джон. — На картичката пише „Благодаря“. Сапфирите са за най-хубавия, най-ценния подарък, който един мъж може да получи от една жена — нашето дете.
Кати усети буца в гърлото си.
— Той е чудесно дете — каза тя. — И ако такава е волята божия, аз ще те даря с още много други. С радост — добави тя и потърси очите му. Те горяха.
Джон сложи ръка върху нейната.
— Ще направя всичко, което зависи от мен, Господ да помогне — и той се хлапашки захили. — Хайде да почваме преди храната съвсем да изстине. Не ми се ще да изяждам тези вкусотии на закуска.
Кати се усмихна на намека му и те се заеха с вечерята. Джон си достави удоволствието да опита по малко от всичко. Кати хапваше, само за да му прави компания. Нямаше апетит. Беше развълнувана от вниманието му и през цялото време си мислеше колко малко всъщност познава характера му.
Когато приключиха, Кати не можа да сподави прозявката си. Денят беше уморителен, а шампанското и полюшването на кораба допълнително я караха да се чувства приятно отмаляла.
Каютата им беше много удобна, но когато се огледа, Кати изпита притеснение. Нямаше никакъв параван или нещо подобно и тя просто не разбираше как ще се подготви за първата си брачна нощ в присъствието на Джон. При мисълта, че трябва да се съблече пред него, Кати се изчерви. Тя започна да изважда тоалетните си принадлежности от чантата и той моментално се размърда.
— Искате ли да се оттегля, госпожо? — попита той.
— Имаш ли нещо против? — отвърна тя неуверено.
— Ни най-малко, скъпа — прошепна той. — Ти си лягай. Аз ще се кача за малко на палубата.
Той излезе, без да се бави и я остави сама. Тя свали бързо дрехите си и облече синя нощница, която много й отиваше и деликатно подчертаваше прелестите й. Пусна косите си да се разпилеят свободно.
Кати остави една свещ на масичката до леглото и се мушна под завивките. Известно време вниманието й бе ангажирано от странни шумове — корабът проскърцваше, вълните се разбиваха в борда, долитаха приглушените гласове на другите пасажери.
Времето течеше бавно и тя започна да се безпокои. Въртеше се в леглото. На няколко пъти стана, после отново лягаше. Джон се бавеше вече много време и тя се разтревожи какво би могло да го задържи.
„Сигурно разбира, че мина достатъчно дълго време — мислеше си тя. — Къде ли се дяна?“
Кати стана от леглото. Засуети се из каютата, прибра и подреди всичко. Когато нямаше повече какво да прави, тя взе една книга и се опита да се съсредоточи в разказа.
Прочете няколко страници и разбра, че не е разбрала нищо, затова захвърли книгата на масичката. Бяха минали два часа откакто Джон беше излязъл. Мина й през ум, че може да му се е случило нещо. Помисли да се облече и да отиде да го потърси, но веднага се отказа. Той бе напълно самостоятелен и способен да се грижи за себе си, и щом не се връщаше при нея, явно не му се искаше. Сигурно някъде другаде ставаше нещо по-интересно.
Обзе я гняв. Бяха вече женени и той можеше да я люби, когато пожелае, явно затова не бързаше да използва и най-малката възможност. Тя щеше да чака, а той да се връща, когато пожелае, и да се наслаждава на тялото й. Беше постигнал целта си. Принадлежеше му и можеше да се възползва от правата си, когато му се прииска. Освен това, вече бе сигурен, че бащинството му е узаконено и можеше да постъпва с майката както намери за добре.
Мислите й блуждаеха. Запита се дали пък Джон не я бе излъгал, че я обича. Колкото и да се мъчеше да пропъди натрапчивата идея, спомените не й даваха мира. Джон знаеше точно какво да каже и какво да направи. Възможно ли бе всичко да е скалъпено, само и само да я накара да се омъжи за него?