Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Той сви зад ъгъла на улицата и се затича по моста; видя сини неонови букви, трепкащи в черната вода, и заслиза бързо надолу, като вземаше по три стъпала наведнъж. Няколко души, наредени на опашка за представлението в „Сини небеса“, обърнаха главите си и изгледаха Пърс, който пристигна с трясък до входа и рязко спря, задъхан, пред фоайето. Фасадата беше добре осветена и приличаше по-скоро на малко кино. Програмата се рекламираше с движещи се букви. „СЕКС НА ЖИВО“, обявяваше тя на английски. „ИСТИНСКИ СЕКСУАЛЕН АКТ, ПРЕДСТАВЕН НА СЦЕНАТА“. Върху колоните, които поддържаха тавана на фоайето, имаше фотографии от представлението. На една от тях, гол космат мъж, широко засмян, повдигаше изотзад голата коленичила Анджелика. Тя изглеждаше точно като в онзи кадър от филма в Рамидж, който той бе смятал за халюцинация. Пърс се завъртя на пети и бавно си тръгна.
Какво направи Пърс след това? Напи се, разбира се, като всеки лишен от илюзиите си влюбен. Купи си половин литър уиски от един магазин за спиртни напитки, върна се в пансиона, легна на леглото и пи до безсъзнание. Събуди се на следващата сутрин под неизгасената електрическа крушка, без да е сигурен кое е по-лошо — болката в главата му или вкуса в устата му, макар че нито едното, нито другото можеше да се сравни със сърдечната му болка. Имаше билет за връщане в Лондон без определена дата. Той не си направи труда да провери в колко часа има полет, а направо напусна пансиона и взе автобус за аерогара Шипхол, загледан безцелно през прозореца към депресиращите околности на Амстердам: фабрики, бензиностанции и оранжерии, пръснати из равния и безличен пейзаж, като корабни отпадъци върху бряг, от който приливът се е оттеглил.
Той си осигури място за следващия самолет до Лондон и прекара един час в салона за заминаващи, близо до изхода, без да чете, без да мисли, просто го проседя; празнотата и анонимността на мястото с редицата пластмасови столове срещу огромен матиран прозорец, който ограждаше като в рамка безизразното небе, подхождаха на нулевото състояние на ума и сърцето му. Полетът бе обявен, той се затътри към борда, покрай механично усмихващия се и кимащ екипаж, самолетът се издигна във въздуха като асансьор, той се загледа втренчено през илюминатора към небесния пейзаж, равен и безличен като онзи земния долу. Поднос с храна, увита в целофан, бе поставен пред него и той вяло се зае да консумира съдържанието му, без да усеща нито вкус, нито аромат. Самолетът го разтовари отново на земята и той мина през безкрайните покрити коридори на Хийтроу, толкова дълги, сякаш линиите им се пресичаха на хоризонта.
За полета до Шанън имаше само места „клубна класа“, но той осребри още един чек и плати надбавката без възражение. За какво ли трябваше да пести парите си сега? Животът му бе станал пуст, изчезнал бе целият смисъл. Лятото се простираше пред него, безплодно като пустиня. Имаше два часа до тръгването на самолета. Той повлече крака към параклиса на св. Георги. Неговата молба все още стоеше забодена на зеленото сукно, леко огъната в ъглите: „Господи, помогни ми да намеря Анджелика“. Откъсна листа от крепящото го габърче и го смачка в юмрука си. Влезе в параклиса и седна на най-задната пейка, отправил празен поглед към олтара, и остана така в продължение на цял час. На излизане остави друга молба на дъската за обяви: „Господи, помогни ми да забравя Анджелика. И моля те, отклони я от този унизителен живот“.
Той прекара още половин час, седнал в друга анонимна чакалня, после се затътри на опашка за качване на друг самолет, мина покрай механично усмихващ се и кимащ екипаж и зае мястото си. Самолетът се издигна като асансьор във въздуха и той се загледа през илюминатора към друга безлична прерия от облаци. Един друг поднос с храна без мирис и без вкус бе поставен на скута му заедно с половин бутилка изстуден кларет като поздравление, задето пътуваше в „клубната класа“. Но този път като че ли се очертаваше известно отклонение от монотонната рутина на полета. Пърс, седнал в предната секция на самолета, забеляза необичайно сноване на екипажа напред-назад през завесата, която закриваше вратата на пилотската кабина. Постепенно в притъпеното му апатично съзнание проникна фактът, че трите стюардеси са обезпокоени от нещо.
И наистина, капитанът се обади по интеркома и информира пасажерите, че самолетът е спукал предна гума при отлитането, следователно ще трябва да извърши аварийно кацане в Шанън, където пожарните и спасителните екипи вече ги очаквали. Разтревожен шепот премина през самолета при това съобщение. Сякаш дочул го, капитанът се опита да успокои пасажерите, като обясни, че той не се и съмнявал в благополучното приземяване, но тази процедура била задължителна при спукване на гума, защото евентуално — добави той — може да се спука и друга гума (което обяснение дойде може би в повече). Малко преди приземяването, пасажерите щели да бъдат инструктирани да свалят обувките си и да заемат положение за аварийно кацане. Екипажът ще демонстрира и ще даде съвет или помощ, където е необходимо.