Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Лендроувърът спря; бяха пристигнали пред модерен блок на един от хълмовете, които опасваха града. Хасим с жест показа на Филип да се качи на асансьора и натисна бутона за шестия етаж. Къстър излезе на входната врата на апартамента, зачервен, само по риза, с чаша в ръката.
— А, ето ви и вас, заповядайте! Позволете да взема куфара ви. Влизайте в хола, а аз ще ви донеса нещо за пийване. Джин с тоник? Борак е ей-там. Между другото, квартетът не е струнен, а джазов. В Лондон пак нещо са объркали.
Къстер го поведе по коридора, отвори една врата и въведе Филип в хола, умерено пълен с хора, застанали на групички с чаши в ръка. Първото лице, върху което Филип спря погледа си, бе на Джой Симпсън.
Акил Борак не спираше да се изненадва от поведението на Филип. В деня на пристигането си англичанинът два пъти бе мерил ръста си на земята, а сега, в деня на заминаването си, изглежда се канеше да го направи отново, в хола на г-н и г-жа Къстър, защото той се спъна на прага и ако не падна, то бе благодарение само на това, че успя да се хване за облегалката на един стол. Всички глави се обърнаха към него, и за миг настъпи сконфузено мълчание; след това, като се убедиха, че нищо сериозно не е станало, групите възобновиха веселия си разговор.
Акбил стоеше до Оя и разговаряше с барабаниста на квартета и с г-жа Симпсън, библиотекарката на Британския съвет в Истанбул — приятна, сдържана дама с добре оформени хълбоци и прекрасна руса коса. Акбил тъкмо разказваше на г-жа Симпсън за магазините в Хъл, като се чудеше наум дали северните жени имат руси косми и на пубиса, както на главите си, когато Филип влезе шумно, удряйки се в мебелите до вратата. Акбил се втурна напред да предложи помощта си, но Филип, както беше паднал на колене, сам се надигна, отърси длани и направи няколко несигурни крачки в посока към г-жа Симпсън. Лицето му бе побеляло.
— Вие! — каза той с дрезгав шепот, втренчен в г-жа Симпсън.
Тя също бе леко пребледняла, още повече след този странен поздрав.
— Здравейте — каза тя, стиснала здраво чашата си с две ръце. — Алек Къстър ми каза, че ще се отбиете тук тази вечер. Как ви харесва Турция?
— Вие се познавате, така ли? — каза Акбил, гледайки ту него, ту нея.
— Съвсем малко — каза г-жа Симпсън. — Преди няколко години се запознахме, беше в Генуа, нали така, професор Суолоу?
— Мислех ви за мъртва — каза Филип Суолоу. Той не бе отклонил погледа си нито за миг, дори не мигваше.
Оя задърпа ръкава на Акбил от вълнение.
— О, какво ли значи това? — извика тя.
Г-жа Симпсън се понамръщи.
— О, господи, сигурно сте чели онзи списък във вестниците преди три години — каза тя към Филип Суолоу. — Той беше публикуван преждевременно от индийските власти. Стана причина за голямо объркване и притеснения, за съжаление.
— Искате да кажете, че сте оцелели от катастрофата?
— Аз не бях в самолета. Всъщност трябваше да бъда — това стана преди три години — в скоби обясни тя на Акбил, Оя и барабаниста. — Моят съпруг бе назначен на работа в Индия. Аз щях да замина с него, но в последния момент моят лекар каза да не заминавам, бях бременна в осмия месец и той смяташе, че ще бъде твърде рисковано, затова Джон замина сам, а аз останах с Джерард, нашия син, но не знам защо имената ни бяха оставени в пасажерския списък, или в някой от пасажерските списъци. Самолетът се разби по време на буря.
— И вашият съпруг? — потрепера Оя.
— Имаше много малко оцелели — каза спокойно г-жа Симпсън, — и той не беше сред тях.
Оя плачеше със сълзи.
— Колко ми е мъчно за вас! — каза тя, като се изсекна в кърпичка.
— Мислех ви за мъртва — каза Филип Суолоу пак, сякаш не бе чул обяснението или го бе чул, без да го осъзнае.
— Но нали виждате, професор Суолоу, че тя изобщо не е мъртва! Жива е, жива! — Оя плясна с ръце и се надигна на пръсти, засмяна през сълзи. Акбил имаше чувството, че жена му осигурява всички емоции, които двамата англичани би трябвало да покажат. Джаз-барабанистът се бе изнизал незабелязано по време на разказа на г-жа Симпсън.