Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Извинете, г-не — хотелският управител се бе върнал. — Ще желаете ли вечеря? Влакът за Истанбул тръгва чак след няколко часа.
— О, не, благодаря — каза Филип. — Излизам.
Управителят се поклони и се оттегли.
Къстър, британският служител по културните въпроси, беше поканил Филип на лека вечеря в апартамента си. „Без претенции да е във ваша чест“ — беше му обяснил той. — „Днес следобед ще пристигне струнен квартет от Лийдз. Трябваше да организирам нещо за тях, така че защо не наминете и вие? Няма да е нищо специално, съвсем неофициално събиране. Ще има още няколко души. Знаете ли какво?“ — добави той, сякаш му бе хрумнала блестяща идея, — „Ще поканя и Борак“. „Струва ми се, че той се е нагледал на мен през последните няколко дни …“ — предположи Филип. „О, не, може да се обиди, ако не го поканя. Съпругата му също. Хасим ще ви вземе от хотела около седем. Носете багажа със себе си и аз ще ви закарам на гарата около десет да хванете влака си“.
Разпознавайки високата фигура и меланхоличните мустаци на Хасим, шофьора на Съвета, канещ се да стъпи на въртящата се врата, Филип се изправи и пренесе багажа си през фоайето. Хасим, който не говореше английски, взе куфара от ръцете му и го поведе към лендроувъра.
Филип се настани на седалката до Хасим и джипът потегли с подрусване. Филип си мислеше, че сигурно щеше да се чувства съвсем различно, ако не беше онова ненадейно спазматично влечение, което изпита към Хилари в последния миг, преди да се разделят. Топлото обещание на люлеещата се гръд, която бе мернал за кратко, се запечата в съзнанието му, дразнейки и измъчвайки го, докато лежеше буден в тясното хотелско легло, задавайки си за пореден път въпроса „Защо съм тук?“ Сексът с Хилари не беше най-великото еротично преживяване на света, но все пак беше нещо. Временно освобождаване от напрежението. Кратка приятна забрава. Тук, в Турция, нямаше надежда за еротично приключение. Вежливите жени, които срещаше, бяха омъжени, и съпрузите им галантно, но бдително ги охраняваха. Студентките с трапчинки и тъмни бадемови очи изобщо не бяха допускани до него на по-близко разстояние от необходимото за слушане на лекциите, с изключение на дъщерите на една от академичните двойки, но Филип имаше чувството, че ако направи намек на някоя от тях, ще стане дипломатически скандал. Турция, поне на повърхността, беше държава, която държеше на морала.
Лендроувърът пълзеше сред сгъстения трафик. В центъра на Анкара сякаш винаги имаше улични задръствания, ако това беше центърът. Филип не можеше да се ориентира в географията на града, защото виждаше все едно и също — гол бетон, напукани тротоарни плочки, улици с дупки, всичко с цвят на пепел, рядко някое дърво или стрък трева, въпреки че беше пролет. Смрачаваше се и под оскъдното улично осветление по улиците плъзваха дълги, зловещи сенки, с изключение на местата, където горяха газени лампи с трепкащ пламък насред импровизирани улични сергии, пълни със забрадени жени, пазарящи се за зеленчуци и кухненски съдове, или където мътна флуоресцентна светлина, отразена от лъскавите изкуствени покрития на масите в някое задимено работническо кафене, проникваше през дебелите стъкла на прозорците. Филип имаше чувството, че ако Хасим внезапно спре лендроувъра и го изхвърли на улицата, той ще изчезне завинаги — ще бъде завлечен в сенчестата тъмнина, съблечен и ограбен до шушка, убит и захвърлен в някоя от задръстените шахти. Чувстваше се безкрайно далеч от къщи. Защо беше тук? Може би беше време да сложи край на пътуванията си, да се откаже от търсенето на интензивни преживявания, за които бе говорил с Морис Зап, да прибере лекторските си записки, да осребри пътническите си чекове, да се отдаде на спокоен домашен живот, безопасен секс с Хилари и привичния кръговрат на учебната година в Рамидж, от срещата с първокурсниците до заседанието на Държавната изпитна комисия, докато стане време да се оттегли, да се оттегли и от секса, и от работата. След което надлежно ще последва и оттегляне от живота. Това ли го очакваше?