Къпиново вино
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къпиново вино». Краткое содержание книги:
— Не сте длъжен да приемете — каза. — Просто ми хрумна, че бих могла да ви помоля.
— Слушам ви.
— На това ли пишете? — Мари отново докосна пишещата машина. — Книгите си, имам предвид.
Джей кимна.
— Винаги съм бил малко старомоден — призна той. — Не понасям компютрите.
Тя се усмихна. Направи му впечатление, че изглежда уморена. Очите й бяха подпухнали, с тъмни кръгове. За пръв път с известно учудване Джей забеляза у нея уязвимост.
— Става дума за Роза — каза Мари накрая. — Безпокоя се, че може да настине, да се разболее, ако остане в къщи. Чудех се дали не бихте могли да намерите свободна стая за нея във вашата къща. Само за няколко дни. За няколко дни — повтори тя. — Докато отново приведа къщата в ред. Ще ви платя — Мари извади от джоба на дънките си пачка банкноти, сложи ги на масата и ги побутна напред. — Тя е добро момиче. Няма да пречи на работата ви.
— Не искам пари — отвърна Джей.
— Но аз…
— С удоволствие ще приютя Роза. Вас също, ако желаете. Имам достатъчно свободни стаи. Има място и за двете ви.
Тя го погледна някак озадачено, сякаш не беше очаквала, че ще се предаде така лесно.
— Мога да си представя какви щети е нанесло наводнението — каза й той. — Много ще се радвам да ви поканя във фермата си за колкото време пожелаете. Ако искате да си донесете някои неща…
— Не — побърза да отвърне Мари. — Имам много работа вкъщи. Но Роза… — тя преглътна. — Ще ви бъда много задължена. Ако го направите.
Роза изучаваше стаята. Джей я видя да гледа към купчината изписани страници, които беше подредил в кутия до леглото си.
— Това английски ли е? — попита тя с любопитство. — Това ли е английската ви книга?
Джей кимна.
— Виж дали не са останали малко бисквити в кухнята — каза й той. — След малко ще бъде готов и шоколадът.
Роза се втурна през вратата.
— Може ли да доведа Клопет с мен? — провикна се тя от кухнята.
— Не виждам защо да не го направиш — кротко отвърна Джей.
Роза нададе победоносен вик от другата стая. Мари сведе поглед към ръцете си. Лицето й беше предпазливо безизразно. Вятърът отвън блъскаше по капаците на прозорците.
— Може би ще пийнете малко от моето вино — предложи Джей.
55
Там имаше само една бутилка. Последният от „Специалитетите“ на Джо. Повече нямаше и никога нямаше да има. Той протегна ръка към рафта и изведнъж му се прииска да не го отваря. Но то вече бе оживяло в ръката му — с черна връвчица около гърлото, „Червена джанка’76“. Когато докосна бутилката, от нея се разнесе едва доловим аромат. Джо се спотайваше мълчаливо, както правеше винаги, когато Джей имаше гости, но той го виждаше — застанал в мрака до вратата на кухнята и светлината от лампата на масата осветяваше плешивото му теме. Носеше тениска на „Грейтфул Дед“ и държеше миньорския си каскет в ръка. Лицето му беше някак замъглено, но Джей знаеше, че старецът се усмихва.
— Не знам дали ще ви хареса — каза Джей, като сипваше виното в чаши. — Това е особен вид домашно вино.
Пурпурният аромат беше наситен и остър почти до втръсване. Според Джей вкусът му напомняше на захарните фонтанчета, които Джили толкова обичаше. На Мари виното напомняше вкуса на сладко, стояло запечатано твърде дълго и силно захаросано. Беше гъсто и проникващо. Стопли я.
— Странно е — каза тя с изтръпнали устни. — Но мисля, че ми харесва.
Отпи отново и почувства как топлината пълзи по гърлото и се разлива из цялото й тяло. Уханието изпълни стаята като със слънчева светлина. Джей изведнъж разбра, че е съвсем естествено да изпие последната бутилка с нея — последната бутилка от „Специалитетите“ на Джо. Странно беше и това, че вкусът, макар и специфичен, му се струваше странно приятен. Може би най-после бе започнал да свиква, точно както беше предсказал Джо.
— Намерих бисквитите — обяви Роза и се появи на вратата с по една бисквита във всяка ръка. — Може ли да се кача горе и да разгледам стаята си?
Джей кимна.
— Върви. Ще те повикам, когато шоколадът стане готов.
Мари го погледна. Знаеше, че трябва да внимава, но въпреки това в нея се прокрадваше някаква мекота, която пропъждаше цялото напрежение. Изведнъж се почувства съвсем млада, сякаш ароматът на странното вино бе отключил спомени от детството. Тя си спомни, че някога имаше рокля точно с цвета на виното, виолетова, официална рокля, скроена от стара пола на баба й; спомни си мелодия, изсвирена на пианото, нощно небе, пълно със звезди. Очите му бяха със същия цвят. Стори й се, че го познава от години.
— Мари — тихо каза Джей. — Знаете, че можете да ми се доверите.