Къпиново вино
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къпиново вино». Краткое содержание книги:
Ечемикът беше в ужасно състояние. Всички ниви в Ланскене бяха предадени на дъжда. В една от нивите на Бриансон се беше появило очертание във формата на кръг и най-наивните клиенти на Жозефин започнаха да говорят за извънземни. Ру намекна, че пакостливият малък син на Клермон и приятелката му знаят повече, отколкото казват. Дори пчелите тази година се трудеха по-малко, както твърдеше Бриансон, а и нямаше много цветя, затова медът не беше хубав. Тази зима всички в Ланскене трябваше да затягат коланите.
— Тази година трудно ще се припечели достатъчно от реколтата, за да се засади напролет — обясни Нарсис. — Когато реколтата е лоша, трябва да садиш на кредит. А със земя под аренда става още по-трудно — той внимателно капна „Арманяк“ в горещото си кафе и го изпи на един дъх. — Няма достатъчно пари в царевицата или слънчогледа — каза. — Дори цветята и разсадът са по-малко от обикновено. Трябва ни нещо ново.
— Ориз може би — предложи Ру.
Клермон не беше така оклюмал въпреки лошата си реколта през лятото. Наскоро двамата с Люсиен Мерл бяха ходили на север за няколко дни и се върнаха пълни с ентусиазъм за новия си проект за Ланскене. Говореше се, че той и Люсиен възнамеряват да станат съдружници и да направят промени, които да допринесат за това Ланскене да заеме по-важно място в областта около Ажен, но и двамата изглеждаха особено потайни и не говореха по въпроса. Каро също гледаше дяволито и самодоволно, два пъти дойде във фермата на Джей, като каза, че й било „на път“, макар че беше на километри от обичайния й маршрут, и остана за кафе. Имаше много нови клюки за разказване и остана много доволна от начина, по който Джей бе обновил фермата, като прояви особено любопитство към книгата му и намекна, че влиянието й в местните литературни среди би допринесло за успеха й.
— Наистина трябва да се опитате да завържете малко контакти във Франция — наивно каза тя. — Знаете ли, Тоанет Мерл познава много хора от медиите. Може би ще успее да ви уреди интервю за някое местно списание…
Като се мъчеше да сдържи усмивката си, Джей обясни, че една от основните причини да се премести в Ланскене е била желанието да избяга от контактите с медиите.
Каро се усмихна превзето и промърмори нещо по повод артистичния му темперамент.
— И все пак помислете за това — настоя тя. — Убедена съм, че присъствието на известен писател тук ще ни даде тласъка, от който така се нуждаем.
Тогава Джей почти не я слушаше. Беше на път да завърши новата си книга, за която вече бе подписал договор с „Уърлдуайд“, голяма международна издателска компания, и си беше поставил краен срок до октомври. Освен това работеше по подобряването на старите отводнителни канали с помощта на няколко бетонни тръби, които Жорж му беше докарал. А и покривът бе протекъл на едно място. Ру беше предложил помощта си в поправянето и пренареждането на керемидите. Дните му бяха твърде натоварени, за да отделя време за Каро и нейните планове.
Затова статията във вестника го завари напълно неподготвен. Джей изобщо не би разбрал за съществуването й, ако Попот не я бе забелязала в един аженски вестник и не му я беше донесла да я прочете. Самата тя бе трогателно поласкана от това, но Джей веднага се почувства неудобно. В края на краищата това бе първият знак, че местонахождението му е разкрито. Той не запомни точните думи. Имаше много празни приказки за блестящата му кариера до момента. Имаше и безвкусни излияния за това как е избягал от Лондон и преоткрил себе си в Ланскене. Повечето приказки бяха второразредни баналности и смътни предположения. По-лошото беше, че имаше снимка, направена в „Кафе де Маро“ на 14 юли, на която се виждаха Джей, Жорж, Ру, Бриансон и Жозефин, седнали на бара с бутилки бира в ръце. На снимката Джей бе облечен в черна тениска и пъстри шорти, Жорж пушеше „Голоаз“. Не можеше да си спомни кой я е направил. Можеше да бъде всеки. Отдолу със ситни букви пишеше: „Джей Макинтош с приятели в «Кафе де Маро», Ланскене су Тан“.
— Е, не можеше да се криеш цял живот, момче — отбеляза Джо, когато Джей му разказа за статията. — Все някога щяха да те намерят.
Джей седеше зад пишещата си машина с бутилка вино от едната страна и чаша кафе от другата. Джо беше облечен в тениска с надпис „Елвис е жив, добре е и живее в Шефилд“. Джей забеляза, че сега силуетът му все по-често става прозрачен и се разпада на места като силно увеличена фотографска снимка.
— Не разбирам защо — каза Джей. — Ако искам да живея тук, това си е моя работа, нали?