Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
— Сватбата ни ще се чества утре в първия час, о, великолепна царице! Защото тази церемония е предвидена от много отдавна, и то с всички подробности.
След това златният цар я целуна, паднал на колене, гледайки я нежно в очите. Но и тази нощ царицата не можа да заспи.
Сватбата на савската царица и цар Соломон
О, Йехова, единствений и чудотворни Боже, ти каза: „Вървете и се множете“!
В дванадесетия час на деня великият равин Бен Елеазар, облечен в лилава коприна и с блестящата ритуална плоча на гърдите вдигна първосвещеническите си ръце над главите на Македа и Соломон, които гордо заявиха:
— Ние, Македа, дъщеря на пророка Ангебо, царица на царете, царица на Симиена и Сава, царица на моретата и на утрото, лъвица на племето на Иуда, господарка на стихиите, и Соломон, син на пророка Давид, Иудейски цар, Пазител на Ковчега на Завета и на Печата, цар на четирите вятъра и четирите хоризонта, желаем да влезем в брачен съюз. О, Великий равине, освети този съюз в името на Иехова!
След това Великият равин премина към церемонията на бракосъчетанието.
Тя се извърши в Храма, в самата Светая Светих. В дъното се намираше Хекала, а зад тройна завеса в окадения, лютящ полумрак се намираше Светият ковчег на Цион.
Четирима равини отдръпнаха завесите. Пушеците от каденето бяха тъй гъсти и непрогледни, че сред тях се открояваха само мъждукащите светлинки, които разкъсваха синия благовонен облак.
Великият равин неколкократно се поклони доземи пред Светия ковчег, преди да отвори златния сандък, където лежеше Светата книга, скрита от скверни погледи и докосвания. Светата книга бе дълъг папирус, навит от двете страни на кръгла летва от кедрово дърво. Двама свещеници вдигнаха книгата и хващайки от всяка страна летвата, развиваха папируса едновременно и със страхопочитание. Бен Елеазар се престори, че търси дълго божествените заръки относно брака, докато царят водеше царицата под балдахина шупи, опнат на четири абаносови подпори. Щом те се настаниха там, великият равин прочете текста на законите касаещи брака, напявайки го на висок глас, така че бъдещите съпрузи да го чуят добре. После извика годеницата по име, без всякакви титли, защото хората са равни при брачната церемония, и я попита:
— Македа, дъщеря на Ангебо, искаш ли да се омъжиш за Соломон, сина на Давид?
— Да, такова е моето желание. Заявявам това пред Ковчега на Завета, олицетворение на Всемогъщия, който ме чува.
Тогава първият жертвоприносител Натан подаде на царя една проста халка от осветено злато и царят я сложи на пръста на царицата с думите:
— Македа, с тази халка те обявявам за моя съпруга.
Великият равин вдигна високо златна чаша с вино, от която годениците отпиваха последователно, докато Бен Елеазар благославяше съюза им.
— Така ще споделяте цялото си имущество.
Радостта на Македа бе толкова голяма, че едва не припадна. Погледът й не слизаше от съпруга й, величествен в златната си тога. Върху нея бе сложил символичните син хитон и карминена пелерина. Челото му не трепна под тежката корона с неизброими блясъци. Стиснал скиптъра със звездата на върха, той поведе царицата сред падналата на колене тълпа чак до двата пурпурни престола, поставени един до друг. Проехтя „Осанна“ на възхищение, ръце се вдигнаха към небето, после главите се сведоха. Свещеници и сановници се поклониха пред двата престола, мълвейки поздравления, преди да се отдалечат заднешком.
Докато цар Соломон и Савската царица приемаха поздравленията на двора, в града шумният празник беше вече в разгара си. В жертвения двор робите бяха докарали стотици изкупителни животни — козли, овни, овце, телета и биволи — за предстоящите жертвоприношения. По улиците войници в парадно облекло образуваха жив плет. Навсякъде къщите се украсяваха с цветя, килими и завеси. Музиканти свиреха неуморно. В подстъпите към Храма савската кавалерия ревеше от радост, а слоновете — от ужас. Камилите пренасяха в галоп послания от лагера до палата на царицата. Сред целия този възторг младоженците и кортежът, който ги следваше, заобиколиха свещените стени и навлязоха в кръглата галерия, където търговците бяха застлали дюкяните си със скъпи килими. Гвардията на Соломон прокарваше с труд пътя сред струпаното и вълнуващо се множество. Златните тромпети от Тива раздираха с острите си звуци нагорещения въздух.
Отзад вървяха един свещеник, хвърлящ обредните стълбове пясък, и осем млади още неръкоположени равини в черни раса. Двадесет и четири принцеси в бяло раздаваха съвместните савско-иудейски монети с образа на царя и царицата. Жертвоприносителите клатеха кадилници, от които се разнасяше много силната миризма на тамян. Водени от Бен Елеазар, четирима равини в черни раса напяваха безкрайна молитва, а осмина други пееха под носа си псалми. Те крачеха пред главните царски шамбелани, които следяха за спазването на протокола, и след тях парадът приключва със савските войници, които приключваха шествието.