Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
— О, магьоснице, кога успя да изтъчеш и да ушиеш тази риза?
— Започнах я, царю мой, още щом те видях за първи път.
— От първата ни среща само една луна посребри престоя ти в Иерусалим и въпреки това виждам като в плътна мъгла нежното ти тъжно лице. А днес, ето те с лице блестящо и щастливо като на дете.
На свой ред и царицата е съблечена от сръчните пръсти на владетеля. Съвсем бавно Соломон снема от нея седемте леки и прозрачни като паяжина ризи. Първата беше от син сатен. Втората — от коприна с цвят на кайсия. Третата беше от червено кадифе. Четвъртата — от лимоненожълта коприна. Петата — от оранжев воал. Шестата — от нежнозелен сатен. Седмата беше пурпурно червена. Когато последната риза отлетя, Македа се яви пред очите на царя като златна статуя. Той внимателно й облече брачната риза, отнесе я в леглото като жертва, премаляла от желание, и покри с целувки прекрасното й тяло.
Македа беше на върха на щастието. Струваше й се, че всички звезди падаха от небето на земята. Тъй дълго сдържаната девственост се превръщаше в екзалтация. Любовната омая победи кратката болка. При вида на кръвта Соломон извика от радост. За него кръвта бе по-ценна от рубин. И както повелява Йехова, те останаха в уюта на брачната стая цели седем дни. Златният цар беше опитен в любовта. Човек на изкуството, той й откри дълбокия и нежен екстаз, от който Савската царица се пренася в райските градини, където тялото разцъфва сред амброзия и парфюми. Тя разбираше, че плътна завеса прекалено дълго бе замъглявала погледа й. Разбираше, че сладострастието е божие благо и реши да люби с цялата си душа и цялата си плът.
Докато тя си почиваше гола, щастлива и изнурена от изтънчените любовни ласки, Соломон танцуваше около нея. После грабна лютнята и възпя любовната страст, а след това се завъртя седем пъти и извика:
— О, Йехова, единствений и чудотворни Боже, ти си казал: „Вървете и се множете!“
И си живяха в любовна страст
— Престъпление ли е нашата любов?
— Не, Македа, но щастието ни е тъй голямо, че блести, жестоко в очите на завистниците!
Животът на влюбените протичаше в нежности, сладко изтощение и радост. Соломон беше на седмото небе, а Македа откриваше върховете на любовната страст. Царят беше очарован от съпругата си, от нейната изтънченост и финес от всичко. А на нея цялото й същество е насочено към една-единствена грижа: да го очарова. Очарован беше, когато, прекосявайки градините, чуваше папагалите в златните клетки да крещят името му с възхвала. Очарован беше и като тя непрестанно преобразяваше трапезарията, за да му достави удоволствие. Издигайки в нея изкуствени стени от плат в тон с облеклото си, беше стеснил залата, така че двамата се хранеха един до друг, потънали в меки кръгли кресла.
Само с удара на гонг, безшумно и леко благодарение на добре смазан механизъм, от пода изникваше вълшебна маса от кедрово дърво със седефени украшения. На масата всеки ден се сервираше по нов начин. Нови бяха ястията, нови бяха букетите, вазите, свещниците, които подсилваха цялата феерия.
Широк, светлинен отвор водеше от трапезарията към райски градини. Най-редки подбрани цветя оформяха буйна симфония от цветове и аромати. Пауни в сапфирено сини и цинобърни краски се разхождаха, газели с бадемови очи подскачаха и птици огласяваха с трелите си храстите. По тези красоти душата на Соломон се носеше като кораб върху море от скъпоценен лазурит.
Когато съпрузите преминаваха в голямата церемониална зала за приеми, огромна и висока като храм, кацнал върху гора от пиластри, царят всеки ден се захласваше от новата й украса. В големия басейн водата сменяше цвета си в зависимост от цвета на дрехата на царицата — рубин, сапфир, опал, изумруд или тюркоаз. Водата бликаше като кристални цветя от човката, пастта или устата на химери, дракони, ибиси или херувими. Самата зала беше умело осветена в хармония с избрания от Македа цвят за деня.
Владетелите заемаха местата си под балдахина под звуците на нежна музика. Заедно разглеждаха делата на деня и се съветваха взаимно. Често най-сериозни слова се примесваха в сладките им бръщолевения.
— Получих в дар — каза един път Македа — една странна поема от някакъв книжник от двора ти. Тя ми се стори толкова чувствена и профанираща, че не посмях да я изчета докрай.
— Аз ще ти я изчета — обеща Соломон, присмивайки се високо на неочакваната стеснителност ни съпругата си, на чието прелестно безсрамие той, между другото, много обичаше да се радва.