Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— За последните двайсет и пет години? Къде се е чуло и видяло подобно нещо?
— Всъщност не знам. Но пак е по-малко от целия цивилизован свят. Освен това ни помагат и хората от отдел „Престъпления от общ характер“. Те вече започнаха да нищят всички, които са излезли наскоро.
— Значи смяташ, че може да е някой бивш затворник?
— Точно така.
Лание поклати глава.
— Но те обикновено не постъпват така, Ейб.
— Разбирам. — Глицки помисли за секунда. — Добре, ще зарежем тази работа за няколко дни и ще обходим изложбите на оръжия.
— За какво?
— За да разберем кои производители продават заглушители. — Глицки изпревари отговора на Лание. — Човек никога не знае. Може да извадим късмет. Поне ще се занимаваме с нещо. Сам ще проверя някое от тези местенца.
— Смяташ, че изложителите ще се разприказват?
— Или трябва да се заемем с тях, или да преровим досиетата от последните двайсет и пет години и да извадим всички дела, които Боскачи е спечелил. А изложителите ще говорят с мен, бъди сигурен. Няма да нося униформата си.
— Да бе — подхвърли Лание. — Това ще ги заблуди.
По план този петък следобед Глицки трябваше да открие някакъв музикален фестивал, организиран от Пакистанската асоциация на Сан Франциско в парка Голдън Гейт. Когато се върна в кабинета си, той прекара пет минути в душевна борба, преди да вдигне слушалката и да се обади на Франк Батист.
Каза на шефа, че са постигнали малък напредък по случая Боскачи и че той лично иска да провери някои факти. Дали някой от пресслужбата не би могъл да го замести на пакистанската веселба, като каже няколко трогателни приказки — със сигурност щели да се приемат по-добре от което и да е негово изказване. Вече бе на вратата, когато го повика заместник-началникът на административния отдел Брайс Джейк Лонгориа. Макар че и той като останалите заместник-началници трябваше непрекъснато да тича нагоре-надолу, днес Лонгориа отново седеше зад бюрото си и работеше на компютъра.
— Тъкмо излизах, Брайс. Какво мога да направя за теб?
— Няма да те задържам. Просто се питах дали има някакво развитие по онзи твой въпрос за съдебните заседатели.
— Онзи мой въпрос?
— По който говорихме миналия път. Търсеше човек, който е бил съдебен заседател горе-долу преди сто години.
Глицки затвори очи и прерови паметта си. Поклати глава, готов да се откаже, когато името изплува в ума му.
— Елизабет Кеъри — рече той.
— Може би. Не съм сигурен, че спомена име.
— Точно за нея ставаше дума. Застреляна на прага на къщата си миналата седмица.
— И още не разполагаш с нищо?
— Дори нямах време да се занимавам с нея. Пет минути след като говорихме с теб, научих за бягството на ЛеШон Броуди, а после убиха Боскачи. Така ме завъртя шайбата, че госпожа Кеъри съвсем ми изскочи от главата и все още няма никакъв шанс да се върне обратно там. Защо питаш? Да не би да имаш някаква идея?
— Не — Лонгориа поклати глава и вдигна рамене. — Просто ми замириса на истинска полицейска работа и привлече вниманието ми.
— И ти ли? — В гърлото на Глицки заклокочи смях.
Лонгориа махна с ръка, сочейки наоколо.
— Този кабинет — каза той. — Нали знаеш как е.
— Слушам те.
— Та накъде си се запътил?
Глицки пристъпи една крачка напред.
— Между нас казано, Брайс, бягам от училище. Отивам да разгледам някои изложби на оръжие.
— За какво?
— Да видя кои продават нелегално заглушители. Никой не е чул изстрел, когато са убили Боскачи.
Лонгориа вдигна пръст, обърна се към компютъра си и натисна няколко клавиша.
— Виж първо това — каза той. — Може да ти спести разходката.
Глицки, който не гореше от желание да си спести разходката, се приближи и се облегна на бюрото.
— Какво трябва да гледам?
— Току-що въведох търсене за „заглушители на оръжие“. Знаеш ли колко сайта излязоха? — Той придвижи курсора. — Пет хиляди осемстотин двайсет и един. А ти се каниш да обикаляш изложби.
— Може да стане по-бързо, отколкото да преравям всичко това.
— Пък и няма да си затворен в кабинета си.
— Най-вече. — Глицки се залепи за екрана. — Откога заглушителите станаха законни?
— О, няма такова нещо — оживи се Лонгориа. — От тези сайтове става ясно, че продажбата на заглушители е разрешена само за правителствени агенции и полицейски звена.
— Полицейски звена ли? Ние не ги използваме.
— Напротив. ТАС разполагат с няколко. Тактическото звено. Не го ли знаеше?
— Не съм имал много вземане-даване с ТАС.
— Когато кацнат на покрива на сграда със заложници, като слизат надолу по етажите, те гърмят по лошите момчета, изпречили се на пътя им, без да искат да будят цялата улица. Това е легално, поне според федералните закони. Но разгледай тези сайтове.