Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Нямаше как да не забележа, че стоиш тук, когато напуснах сградата преди пет минути. Чакаш ли някого?
Къде отиваш?
— В центъра.
— Аз също. Искаш ли да те закарам? — Той отвори предната врата и добави. — Обикновена колегиалност.
Тъкмо започна да се колебае, когато осъзна, че се държи глупаво. Нямаше да й стане нищо, ако пътува с него до центъра.
Рей Котрел не беше дежурен и отиде да гледа баскетболния мач между затворниците. Игрището бе далече от бараките, на най-високата точка на хълма. Оградата, допълнително подсилена с бодлива тел, минаваше по протежение на едно било, под което се отваряше дълбока около трийсет метра пропаст към Маркет Стрийт.
Погледна надолу и жената, която стоеше на ъгъла, му се стори позната. Примижавайки на яркото слънце, той мина напред, за да я огледа по-добре. Наистина беше тя.
Шибани адвокати. Как можа да забрави. „Не се срещам с хора, с които съм в служебни отношения“.
Въпреки това не откъсваше поглед от нея. Дори от това разстояние тя бе най-хубавото, което вероятно щеше да му се удаде да види днес. Сега бе облечена официално, но джинсите и пуловерът вчера прилепваха плътно по тялото й и той знаеше какво крие под деловия си костюм.
Човече.
Топката се удари в оградата пред него и разлюля телта — сигурно някой от играчите бе разбрал, че е престанал да ги наблюдава и се възползваше от възможността да го предизвика. Хвърли поглед към игрището, но реши да не обръща внимание. Отново погледна надолу към Ву. Още стоеше там.
Тогава изведнъж забеляза колата на Джейсън Бранд — не можеше да сбърка возилото на това нафукано копеле — да се задава иззад ъгъла и да спира пред нея. Видя я да отстъпва назад, да разговаря с него през прозореца и накрая да се качва в колата.
Не се срещала с хора, с които била в служебни отношения, така ли?
Курва, помисли си той.
Няколко минути никой от двамата не проговори. Най-после Бранд попита:
— Къде ти е колата?
— Оставих я пред офиса. Тази сутрин дойдох с господин Харди, но той си тръгна по-рано, защото имаше среща. Казах му, че ще си взема такси.
— Не се навъртат много таксита тук.
— Вече забелязах.
Изминаха още една пресечка в мълчание. Накрая Бранд го наруши:
— Какво искаше шефът ти?
— Да се види с Андрю. Ще бъде втори адвокат по делото.
Бранд й хвърли кос поглед:
— Как приемаш това?
— Не сме го подлагали на гласуване — тя се насили да се засмее. — Истината е, че напоследък не съм му давала много поводи да е доволен от мен.
Той се въздържа от коментар. След минута тя каза:
— Бях много разсеяна. — Ву гледаше право пред себе си, с ръце, оплетени върху обемистото дипломатическо куфарче, което почиваше в скута й. — Може би знаеш, че баща ми умря преди няколко месеца и оттогава не съм на себе си.
— Много съжалявам — рече той. — Трябваше да ми кажеш, когато… — и се запъна.
— Това не е от нещата, които споделяш, когато се каниш да правиш секс с някого. Особено ако то е, което те подтиква към такива случайни авантюри.
За миг думите й увиснаха във въздуха помежду им.
— Все пак можеше да ми кажеш — повтори той.
— Вероятно — каза тя. — Но не ми се искаше да разбера.
— Да разбереш какво?
— Дали си готов да понасяш допълнително бреме.
— По принцип се старая да го избягвам.
— Аз също.
— Значи си приличаме. — След малко той й протегна ръка през седалката. — Приятели? — каза Бранд. — Временно.
Тя се поколеба за секунда, после кимна.
— Добре. Защо не.
И те си стиснаха ръце.
19
При предишната администрация на областния прокурор предпочитаният метод за уволнение беше розов слип, който оставяха на стола на нарочения, докато отиваше на обяд или отскачаше до съда. И това, само за да се избегне директната дискусия или конфронтация. Работиш вече шестнайсет години на тази служба, имаш три деца, две от тях току-що постъпили в колеж, отдалечаваш се от мястото си за петнайсетина минути и хоп — изненада! Превърнал си се в чиновник, изгонен без предупреждение. Благодаря за чудесните спомени. Понякога потърпевшият приемаше това толкова зле, че известно време областният прокурор държеше въоръжен детектив на пост пред офиса, в случай че на някого му хрумнеше да изрази протеста си, упражнявайки насилие.