Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Как сте, сър? — Джери, както можеше да се прочете на табелката с името му, беше в средата на трийсетте.
Под ризата си носеше кожена жилетка, имаше малки рижи мустачки и беше подстриган като морски пехотинец. — Желаете ли да си купите някакъв пистолет днес?
Глицки бавно се огледа наоколо. Оръжията бяха навсякъде, докъдето се простираше погледът му. Той се обърна към Джери и кимна.
— Така изглежда, нали?
— Запознат ли сте с „Колт“?
— Горе-долу. Едно време притежавах два. Някой ми ги открадна. — Технически погледнато, не беше лъжа. — Искам да видя дали някоя от тези играчки ще ми пасне. — Той посочи под тезгяха. — Този „Питон“ изглежда като братчето на онзи, който загубих. Триста петдесет и седем.
— Да, сър. — Мъжът го извади и го постави на тезгяха.
— Може ли? — попита Глицки и го взе.
Претегли го в едната, после в другата си ръка, завъртя барабана, махна го, сетне вдигна пистолета на височината на очите си и се прицели.
— В кой бранш работите?
Глицки върна барабана на мястото му.
— В охранителния. — Като се усмихваше само с устните, но не и с очите си, той сниши глас и попита заговорнически. — Какъв вид заглушител приляга на този, Джери?
Джери не чуваше въпроса за първи път. Обърна се, порови в едно чекмедже на бюрото зад него и след няколко секунди постави пред Глицки цветна гланцова брошура.
— Проблемът, сър, е, че що се отнася до заглушителя, „Колт“ препоръчва модел М1911 с патрони калибър 45 АСР. Той, разбира се, е полуавтоматичен и към него върви заглушител SOS–45…
Глицки го прекъсна:
— Пистолетите, които ми откраднаха, бяха модел 357 и имах заглушители и към двата. Тях също ми задигнаха.
— Да, добре, сър. Но…
— Май се опитвате да ми кажете, че ако не си взема полуавтоматичен, не можете да ми помогнете.
— Не. Съвсем не. Макар че нямаме право да продаваме никакви заглушители, нито дори да ги излагаме, както сигурно разбирате. Но ако проявявате интерес…
— Може би не ме слуша внимателно, Джери. Проявявам интерес точно към този пистолет, точно сега и точно тук и случайно имам хилядарката, за да го купя. Не искам да използвам полуавтоматичен. Те дават засечка, разбираш ли? Да не би да искаш да ме убедиш, че не мога да си избера заглушител от тази лъскава брошурка точно за този патлак, в който искам да вложа малко долари? Защото ако е така, може би ще намеря друг продавач наоколо, който ще ми услужи с по-голяма охота. Той остави револвера на стъкления тезгях.
— От друга страна, ако ме снабдиш с един заглушител екстра качество за това оръжие, ще ти дам кредитната си карта и ще намина пак след този смешен срок от петнайсет дни за „охлаждане на страстите“. Ще те препоръчам и на неколцина приятелчета. Чуваш ли какво ти казвам? — Той се наведе и отново сниши глас. — Някой ме посъветва да попитам за Морт, ако срещна проблеми.
Това без съмнение беше магическата дума. Джери метна поглед на другите си клиенти, които почти не им обръщаха внимание.
— Изчакайте две минути — каза той.
Минаха по-скоро двайсет, през които Глицки се помота наоколо и през пет минути се връщаше на щанда на „Колт“. Четвъртия път Джери разговаряше с нисък и набит плешив мъж и посочи Глицки.
— Това е, ъ-ъ…
— Ейб — Глицки протегна ръката, в която стискаше стодоларовата банкнота.
— Морт. — Ръкостискането на мъжа бе вяло и потно, но прибра банкнотата като фокусник, бързо я погледна и очевидно остана доволен. — Да вървим — рече той.
Запътиха се към главния изход, като Морт вървеше на няколко крачки пред Глицки, без да се обръща. Поставиха печат върху билета на Глицки, за да може пак да се върне. Навън двамата завиха надясно и тръгнаха под яркото слънце към паркинга. Притиснат плътно към телената ограда, един бял ван се бе разплул в мършавата сянка на самотен евкалипт. Морт почука веднъж, после втори път на задната врата, обърна се и без да каже дума или да направи знак на Глицки, се запъти обратно през паркинга.
Когато вратата най-после се отвори сред завеса от цигарен дим, Глицки пристъпи напред. Ако си бе мислил, че Морт е дебел, то човекът, който седеше на въртящата се седалка в задната част на вана, бе направо огромен. Тежеше поне сто и петдесет килограма, въпреки че набраната хавайска риза навярно добавяше най-малко още десет кила към теглото му. Продължаваше да пуши и пухтеше като ковашки мях при всяко вдишване и издишване. Присви очи към слънцето през дима и каза: