Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Започна да обикаля над града, с нереалната надежда, че кликисите няма да я забележат. Беше нащрек, готова всеки миг да обърне „Любопитство“ и да побегне.
Изведнъж, съвсем неочаквано, получи сигнал на честотата на ЗВС, но не разпозна гласа. Стори й се странно синтезиран и механичен. Определено не беше човешки.
— Капитан Кет.
По гърба й пробягаха студени тръпки.
— Кой говори? Опитвам се да се свържа с Дейвлин Лотце.
Внезапно рояк малки кликиски кораби се насочи към нея — стотици еднакви компонентни съдове, които се отделиха от сградите долу или се стрелнаха от орбита и бързо се събраха около нейното клето малко „Любопитство“.
— Проклятие!
Време беше да изпробва действието на новите оръжия, инсталирани в скитническите корабостроителници. Изстреля няколко язерни лъча срещу корабите-насекоми, които се въртяха около нея, и след по-малко от минута вече бе унищожила десетина; високоскоростните ракети разбиха на парчета още седем. Но кликисите продължаваха да прииждат — прекалено много бяха.
Тя увеличи скоростта, опитваше се да си пробие път за бягство.
— Тук май стана малко пренаселено.
Два от компонентните кораби отскочиха настрана, за да избегнат сблъсъка. На статусния индикатор на „Любопитство“ светнаха червени алармени светлини, а от контролния панел на втория пилот се разлетяха искри. Добре, че БиБоб не беше тук — щеше да се паникьоса.
— Капитан Кет, моля, кацнете.
Рлинда чак сега осъзна, че кликиските кораби можеха да унищожат нейния, но точните им изстрели само бяха повредили двигателите й. Докато се спускаше надолу, компонентните кораби я заобиколиха, насочваха я в определена посока. Имаше толкова възможности за маневриране, колкото някой квадратен астероид. На път надолу изрече всичките си любими проклятия и измисли още няколко, преди „Любопитство“ да се плъзне по пръстта и скалите и да спре в една от кулите, издигнати от тия термити.
Аварийните колани автоматично се освободиха и я обгърнаха, приковавайки я към мястото й, а около тялото й избухнаха облаци въздушна пяна. Рлинда започна да плюе и отново да проклина, докато „Любопитство“ бавно спираше. Дъното на корпуса бе разцепено, двигателите — на пух и прах.
— О, проклятие, сто пъти проклятие!
Отвън хиляди кликиси излизаха от тунелите и кулите си и бързаха към нея.
Рлинда не си бе представяла края на мисията си точно по този начин. Помисли си дали да не изпрати един спасителен буй в космоса с няколко последни думи за БиБоб, но реши, че това би било сладникаво разкисване, и не можа да се застави да го направи.
Докато се освобождаваше от аварийните колани и отстраняваше меката мазна пяна, която й бе спасила живота, чу стържене и драскане по външната страна на кораба. Макар че долната част на корпуса вече не ставаше за нищо, Рлинда не можеше да понесе да види как буболечките разпарят любимия й кораб като пакет с храна. Това просто щеше да е прекалено.
Отвори люка и се взря в море от излъскан хитин, сегментирани крайници и фасетни очи. Отвратителни миризми изпълваха въздуха — смесица от амоняк, сяра, гниещо месо и бълвоч. А после Рлинда видя една стара жена, застанала сред тези създания. Непознатата се приближи към люка на „Любопитство“.
— Капитан Кет, аз съм Маргарет Коликос. Изпратиха ме да ви посрещна.
Рлинда примигна, не вярваше на ушите си. Отне й един дълъг миг да измисли отговор. Не можеше да реши коя част от думите на жената насреща й е по-удивителна. Бе прекарала много време сред руините на Рейндик Ко заедно с Дейвлин, помагаше му в търсенето на някаква следа от изчезналите съпрузи Коликос.
— Преди години се опитах да ви намеря! — възкликна тя и хвърли нервен поглед към насекомите. — А сега търся Дейвлин Лотце. Мисля, че са го изоставили тук, на Ларо. Имате ли представа къде може да е?
Маргарет се поколеба, после отвърна:
— Дейвлин е тук… но не е този Дейвлин, когото очаквате да видите.
73.
Председателят Базил Венцеслас
Бронираното тяло на огромния черен робот сякаш заемаше прекалено голяма част от кабинета на председателя. Капитан Маккамон и трима тежковъоръжени кралски стражи стояха на вратата, очевидно обезпокоени. Бяха извадили оръжията си и бяха готови да стрелят при най-малкото застрашително движение на робота.
Базил се облегна назад на стола си, без да се бои ни най-малко. Имаше много други неща, за които да се тревожи, но Сирикс искаше нещо от него, а председателят на свой ред искаше нещо в замяна.