Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Ако само можем да върнем мага-император… — прошепна Язра’х.
Престолонаследникът бе развълнуван от откриващите се пред тях възможности.
— Но как ще измъкнем бойните лайнери от Илдира? Огнените кълба ще ги засекат и унищожат още при първото им движение.
Тал О’нх бавно се изправи и каза:
— Оставете момчето да опита. Не знаем какво може да постигне. Може да загине, но при всички положения ще успее да отвлече вниманието на Руса’х достатъчно дълго, за да предприемем извънредни действия.
После се обърна към адара, сякаш можеше да види как изражението му се променя.
Погледът на Зан’нх беше корав като камък.
— Извънредни действия… нещо, което може би щеше да предприеме адар Кори’нх, ако има възможност да се получи. — Обърна се към Даро’х и бавно кимна. — Престолонаследнико, не можем да пропилеем бойните си лайнери напразно, но имаме още една фигура на полето. Когато талът го предложи за пръв път, тази перспектива изглеждаше прекалено ужасна дори да помислим за нея.
— Трябва да помислим за всичко — каза Даро’х.
— Какво може да е по-ужасно от това да оставим фероуите да вилнеят на свобода из Илдира? — намеси се Язра’х.
Зан’нх вдигна поглед към небето.
— Нашите корабостроителници и космически докове обикалят в орбита около Илдира — солидни, свободни производствени предприятия.
Престолонаследникът изглеждаше все така озадачен.
— Но те не са въоръжени. Не могат да маневрират. Как биха могли да ни помогнат корабостроителниците?
— Знаем, че Руса’х се е разположил в Призматичния палат — изтъкна Зан’нх. — Имаме шанс да го унищожим или поне да го нараним, ако ударът ни е достатъчно силен. Но първо трябва да приемем една неописуемо тежка истина: никога няма да си върнем Миджистра.
72.
Рлинда Кет
Това си беше чиста глупост и Рлинда го знаеше. Невероятно, абсурдно глупаво. Ако БиБоб се опиташе да направи нещо подобно, щеше да го затвори в някой въздушен шлюз и да го държи там, докато му дойде умът в главата.
Но въпреки това самата тя го стори. „Ненаситно любопитство“ бе зареден със звездно гориво и припаси, а имаше инсталирани и нови системи за оръжия. БиБоб скоро щеше да се отправи на следващото си планирано търговско пътуване, този път към място, наречено Елдора, така че Рлинда го изчака да потегли и излетя, когато той не можеше да направи нищо, за да я спре, като му остави само кратко съобщение, което щеше да намери след завръщането си. Това бе единственият начин.
Знаеше, че ще съжалява, задето не го е помолила за помощ, ако — когато — положението станеше напечено, но новата „Сляпа вяра“ просто бе прекалено съвършена, твърде чиста и БиБоб просто прекалено много се гордееше с нея. Рлинда бе поела огромен риск и не искаше да се тревожи за нищо друго, освен за самата себе си и за собствения си кораб.
Щеше да намери Дейвлин Лотце, стига да беше още жив.
Не беше попълнила летателен план, но БиБоб щеше да се досети къде е отишла — очевидно беше. Все пак Рлинда се надяваше да се върне, преди той да е направил нещо също тъй глупаво като нея…
Макар че доскоро бе ханзейска колония, Ларо не бе сред обичайните летателни направления на Земята. Не беше особено живописна, но пък Рлинда и бездруго не смяташе да разглежда забележителности. От космоса планетата изглеждаше така, сякаш е била използвана грубо, изцедена до капка и после изоставена на края на силите си.
Планетарната база данни показа на Рлинда района на предишната колония. На мястото й сега имаше огромен комплекс, разпрострян на цели километри — същински лабиринт от кули, тунели и някакви сгради, чиито план и предназначение представляваха загадка.
— Ако си там долу, Дейвлин, ще ми е адски трудно да те намеря — промърмори Рлинда.
Отново си напомни, че идеята е невероятно глупава. Само че дължеше на Дейвлин прекалено много, за да му обърне гръб сега. Прекалено често я бе спасявал, при все че тя честно се стараеше да изравни резултата.
Отвори един канал на комуникационната система и потърси една специална честота на ЗВС — честота, която Дейвлин познаваше и щеше да наблюдава, ако имаше възможност.
— Хей, Дейвлин? — рече тя. — Дейвлин Лотце. Ако ме чуваш, отговори. Аз съм капитан Рлинда Кет, идвам сама. Помниш ли ме?
Мащабът на кликиското присъствие долу я накара да се запита как Дейвлин би могъл да се добере до предавателно устройство, но ако това беше в границите на човешките възможности, Рлинда бе готова да се обзаложи, че Дейвлин ще успее. Всъщност можеше дори да е намерил начин да избяга. Може би чрез някоя транспортална стена? В такъв случай вече го нямаше тук… и Рлинда не знаеше какво ще прави.