Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Мой ред ли? — Лили пребледня.
След пет минути тя седеше до Магьосника с наведена глава. Косата й бе значително по-къса, а от розовите връхчета нямаше и следа.
Беше ред на Магьосника добродушно да се засмее.
И на Алби.
— Лили, приличаш на момче…
— Млъквай, Алби — намусено каза Лили.
— Съжалявам, мъниче — каза Зоуи и хвана и собствена си коса. — Някой ще подстриже ли и мен?
Направи го Лили — тъжно оряза розовите връхчета и падащата до раменете на Зоуи коса. Това сложи край на удоволствието, което двете си бяха направили взаимно в едни сякаш вече забравени по-щастливи времева. Когато свърши, Зоуи приличаше на пънкарка.
— Хайде, време е всички да спим — каза тя. — Магьоснико, първата смяна е твоя. Аз поемам късната.
— Магьосника седна до задната врата, а останалите намериха по-удобни места на пода и се свиха в самотната руандийска църква — място, където все още се долавяше мирисът на смъртта.
Лили се събуди със сепване — върху устата й имаше ръка.
Беше Зоуи.
— Не мърдай… имаме неприятности.
Лили изплашено огледа изоставената църква. Алби до нея се бе свил на пода и не смееше да издаде звук. Магьосника не се виждаше. Небето над счупения прозорец изсветляваше…
Пред прозореца премина силует.
Чернокож мъж с камуфлажна униформа, каска и мачете в ръка.
— Дойдоха преди няколко минути — прошепна Зоуи.
Приближи се и Магьосника и се сниши до Зоуи.
— Четирима са и имат „техника“, паркирана малко встрани, ей натам.
„Техника“ наричаха в Африка обикновен камион с картечница, монтирана на откритата каросерия.
— Униформите им са стари — продължи Магьосника, — така че най-вероятно са бивши войници, които армията повече не може да издържа — сега просто банда насилници.
В забравената от бога Руанда вилнееха банди мародери, хищници в човешки облик, които търсеха жени и деца из изолираните ферми и по селата. Имаше случаи, когато подобни банди тероризираха цели градове по цяла седмица.
Зоуи присви устни и прошепна:
— Вземи децата и ме чакайте при задната врата. Имай готовност да изтичате до „техниката“.
— Защо?
— Защото така или иначе ни трябва друг превоз.
След минута водачът на бандата застана пред входа на църквата.
Беше кльощав, но жилав, с армейска униформа. Куртката му бе разкопчана на гърдите. Каската му обаче не бе стандартната за армията — беше небесносиня и на нея с големи бели букви бе изписано „ИМ“ — отвратителна награда, високоценена от бандитите в Руанда. Тя означаваше, че този човек е убил участник в миротворческите сили на ООН.
Водачът крадешком се качи по дървеното стълбище, стиснал мачетето…
— Търсиш ли нещо?
Той рязко се извърна и видя Зоуи.
В първия се смая: жена, бяла жена. После присви очи и извика на другарите си нещо на киняруанда.
Те веднага дотичаха и като видяха Зоуи, почнаха да я заобикалят.
А тя тропна с крак по дъсчения под — това бе уговореният сигнал за Магьосника и децата, че могат да излязат през задната врата, — после пристъпи напред и се озова в кръга на мародерите.
Онова, което последва, се случи много бързо.
Водачът се хвърли към Зоуи… но тя заби светкавичен удар с юмрук в гърлото му.
Той падна на колене, задавен, и в този момент атакуваха другите трима… но с непостижима скорост Зоуи ритна единия в диафрагмата и му счупи ребрата, разби носа на втория с жесток удар с лакът и с мачетето на втория удари третия в слабините. Той диво изкрещя и се свлече.
Схватката приключи за секунди и когато всичко свърши, четиримата руандийци се гърчеха в краката на Зоуи.
— Малко ви беше — каза тя на раздяла и в същия момент Магьосника наби спирачките на „техниката“ нея. Децата бяха с него.
Зоуи взе мачететата на бандата и куртката на водача им — както и каската на ООН, — след това скочи в кабината на „техниката“ и потеглиха към изгрева.
По-късно сутринта навлязоха с откраднатата „техника“ в провинция Киангугу.
Шофираше Зоуи, облечена в отнетата от бандите армейска куртка. Магьосника се извисяваше, нахлупил новата си придобивка — каската на ООН — и създаваше впечатление, че е служител на ООН, достатъчно високопоставен, за да си позволи да бъде развеждан из страната от жена.
Минаваха покрай скелетите на изоставени военни джипове — гумите и колелата им отдавна бяха свалени. Смущаващо голям брой едноръки жени готвеха пред домовете си. Деца си играеха в крайпътните канавки. Мъжете в по-голямата си част лежаха на сянка пияни до несвяст.
Зоркото око на Зоуи не пропусна да забележи, че на колана на един от тях има защипан мръсен мобилен телефон.