Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
— Стига де, не съм идвала само една седмица — защити се Рина. — Но се обадих преди два дни.
— О, чак сега те познах — вдигна ръце той и докосна с тестените си пръсти бузите й. — Това е нашата отдавна загубена дъщеря. Как ти беше името?
— Колко остроумно! — Рина се обърна да целуне бузата на майка си. — Какво мирише толкова хубаво? Нов парфюм и сос болонезе?
— Сядай, ще ти сипя една чиния.
— Не мога. Един красив мъж ми приготвя вечеря.
— Нима дърводелецът може да готви?
— Не съм казала, че е дърводелецът. Но всъщност да, той готви. Очевидно умее. Мамо, ние разбивали ли сме ти сърцето?
— Безброй пъти. Вземи си пълнени гъбки. Какво ще стане, ако загори вечерята?
— Само една. Ако сме разбивали сърцето ти, защо си родила четири деца?
— Защото баща ти не ме оставяше на мира.
Гиб обърна глава при тези думи и се засмя.
— Сериозно, мамо.
— Аз съм съвсем сериозна. Всеки път, докато се обърна, и той ми правеше бебе — Бианка остави лъжицата на ръба на тенджерата и седна. — Родих ви, защото колкото често късахте сърцето ми, толкова често го изпълвахте с радост. Вие сте богатството, съкровището на моя живот и най-големият трън в петата ми — тя притегли Рина към себе си и попита тихо: — Да не си бременна?
— Не, мамо.
— Само питам.
— Просто през последните няколко дни ми се случиха доста странни неща, това е всичко. Много вкусни гъби — добави. — Време е да тръгвам.
— Ела в неделя на вечеря — извика след нея майка й. — Доведи и твоя дърводелец. Ще му покажа как се готви.
— Ще видя как ще се представи тази вечер и тогава ще реша дали да го поканя.
Бо реши да сготви пиле, защото смяташе, че ще се справи добре. Купи пресни продукти и планираше да мине покрай хлебарницата преди да се прибере. Но госпожа Малори, у която довърши градинската беседка този следобед, когато научи, че ще има гости за вечеря, му подари прясно опечен лимонов пай с целувки.
Все още се чудеше дали да не го представи за собствено производство, когато Рина почука на вратата.
Беше пуснал музика — малко джаз — и бе избърсал праха. Намеренията му да почисти основно бяха осуетени от времето, прекарано при госпожа Малори. И от слабостта му към нейните сладкиши.
Но къщата изглеждаше добре, реши Бо. Смени чаршафите на кревата. За всеки случай.
Когато отвори вратата и я погледна, дълбоко в себе си се надяваше, че чистите чаршафи ще влязат в употреба.
— Здрасти, съседке! — пристъпи към нея (защо да губи време?) и я прегърна, като впи устни в нейните.
Рина омекна и се притисна към него, съвсем леко. Сетне се освободи.
— Не беше лошо за аперитив. А какво е основното ястие? — тя му подаде една бутилка, опакована в сребриста торбичка. — Надявам се, че ще подхожда на „Пино Григио“.
— Все още сме на пиле, така че виното е подходящо — той я хвана за ръка и я поведе към кухнята.
— Цветя? — Рина огледа масата и се възхити на маргаритите, поставени във висока синя бутилка. — И свещи. Много си внимателен.
— Имах вдъхновение. Това са от вещите на баба. Прекарах известно време снощи, ровейки из кутиите.
Тя проследи погледа му към шкафа. Сега там бяха наредени красиви старинни бутилки с интересни форми, тъмносини чинии и гравирани винени чаши.
— Хубаво. Сигурно ще й хареса, че си ги сложил там.
— Никога не съм събирал подобни неща. Излишно е, когато непрекъснато опаковаш багажа си и се местиш.
— А ти го правиш доста редовно.
Бо отвори виното и взе две гравирани чаши от бюфета.
— Не мога да продам къщата, ако все още живея в нея.
— Не си ли се привързвал?
— Няколко пъти. Но след това виждам следващото място и си казвам: „Уха, я виж само какво можеш да направиш тук.“ Възможностите и печалбата срещу удобството и привързаността.
— Ти си ненаситен на къщи.
— Така е — в очите му грейна смях, докато чукаше чашата си в нейната. — Сядай. Трябва да довърша някои неща.
Тя седна на един висок стол до барплота.
— А какво ще кажеш да започнеш от нулата? Просто купуваш терен и свършваш всичката работа?
— Мислил съм за това. Може би някой ден. Да построя къщата на мечтите. Все пак повече ми харесва да видя нещо построено, да реша как да го направя по-хубаво, да му вдъхна нов живот.
Той отвори фурната да нагледа пилето и Рина долови аромат на розмарин. Напомни си да му подари няколко саксии с билки и подправки за прозореца — ако нещата между тях потръгнеха.
— Каза, че можеш да направиш всичко, което поискам, в моята къща. Това свалка ли беше, или честно предложение?
— Свалянето също беше фактор, но иначе стоя зад думите си. Мога да направя всичко, стига да се вписва в конструкцията, но не обичам измишльотини и безсмислици. С това ограничение можеш да имаш всичко, което пожелаеш.