Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
Не беше сън това, което дишаше и мърдаше под него, което посрещаше устните му с нетърпелива и жадна уста. Не беше сън жената, която бе излязла от мечтите и сънищата му, за да го прегръща.
Той накара пулсът й да препуска, да бие ускорено, а съзнанието й да се замъгли. Леките ухапвания от зъбите, плъзгането на езика, смесването на въздишки и стенания. Устата му я караше да изгаря в треска, но същевременно й вдъхваше спокойствие. Като че ли изпитваше удоволствие да я изгори само с целувки.
Стори й се, че повече не може да издържи, тялото й се надигна като дъга, за да получи още, когато той включи и ръцете си.
Твърди, здрави, силни ръце, които изкушаваха, галеха, обещаваха. Гърди, бедра, нозе, всичко бе обхванато от топлина, и през ума й мина мисълта дали кожата й няма да се възпламени.
Бо издърпа ризата й през главата и сетне устните му се озоваха върху кожата й, наслаждаваха се на извивките на гърдите й през дантелата, езикът му се плъзгаше под тънката материя, за да вкуси, да опита.
Тя се претърколи върху него с лека въздишка, за да издърпа ризата от колана му и да се пребори с копчетата. Отметна назад косата си и го възседна, като разтвори ризата и прокара ръце по гърдите му.
— Ти си добре сложен, Гуднайт — дишането й вече бе тежко и задъхано. — Сериозно. Направен си от камък. И откъде са тези белези? — Тя плъзна пръсти по един от тях, който минаваше по ребрата му и почувства как той потръпна. Сетне наведе глава да докосне с устни, зъби и език плътта му.
Той я премести така, че краката й се обвиха около кръста му. Ръцете, които сега галеха гърба й, бяха грапави и твърди от мазоли, но това още повече я възбуждаше. С едно движение на пръстите тя разкопча сутиена си. Изви се назад и простена, когато той залепи устни върху гърдите й.
Бо усещаше как сърцето й бие под устните му, сякаш можеше да го вкуси. Стройното й тяло бе така гладко, така подвижно и гъвкаво. Тънък кръст и безкрайни крака. Искаше да прекара с нея много време, за да я изследва — може би дни, може би години. Но тази нощ всички години на копнеж и мечти го пришпорваха да взема, само да взема.
Той я отблъсна назад и смъкна панталоните й, следвайки с ръце и устни пътя им. Извивките на тялото й бяха вълнообразни и когато устните му отново стигнаха до дантела, тя се раздвижи.
Ръцете й хванаха главата му и я притиснаха към себе си, когато стигна до оргазъм, цялата трепереща и викаща. Кръвта й блъскаше в слепоочията, когато той свали дантелата и отново легна отгоре й.
Сега тя го придърпа нагоре, думите й бяха неразбираеми, двамата се затъркаляха по леглото. Ръцете й бързо го разсъбличаха. Събличаше не само тялото, но и душата му. Устата й бе гореща и нетърпелива, тялото й потръпваше.
Рина не разхлаби прегръдката си, докато той късаше опаковката на кондома, след което изпадна в поредната възбуда и го взе, за да го постави сама.
Сетне го възседна. Той я гледаше от долу на горе. Кожата й, косата, очите, всичко грееше като златно на светлината на свещта.
И тя го прие във влажното си лоно.
Тялото й отново се изви назад, докато поглъщаше тласъците на удоволствието. Кожата й прозираше и блещукаше — копринена, топла. Яздеше го, поемаше го все по-дълбоко, отдавайки се на отчаяната хватка на ръцете му, обхванали бедрата й.
Това бе върховното тържество на плътта, помисли си разсеяно Рина, докато оргазмът се надигаше в нея и тялото й се люшна.
Главата й все още се въртеше, когато той се търкулна и я положи под себе си. Чуваше дишането му — накъсано и премесено с нейното.
Беше дълбоко в нея, твърд и пулсиращ.
Рина се надигна и обгърна с ръце раменете му. Сега очите му бяха зелени, като кристал, замъглени с онази мъгла, която се ражда от страстта.
Той потъна в нея, превземайки дори дишането й. Пръстите й се забиха в раменете му и цялото й тяло се разтресе от изненада.
Рина си помисли, че може би вика. Всъщност чуваше само някакъв безпомощен звук, докато кръвта бушуваше в нея като буря. Тялото й искаше още и вземаше още, удоволствието стана непоносимо.
Тя почувства как мускулите, които прегръща, се втвърдиха като желязо.
И докато ръцете й се плъзгаха обезсилени по раменете му, си помисли объркана — беше като избухването на огън. Възпламеняване.
Лежеше като мъртва под него. Като някой загинал, убит в битката на бойното поле на любовта, помисли си Рина. Потна и без сили. След като и той не помръдна през следващите няколко минути, тя реши, че войната е завършила с равен резултат.