Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
— Тя живее от него — съгласи се Бо. — Не може да разбере как мога да живея, без да пия кафе.
— Ти не пиеш кафе?
— Така и не можах да свикна с вкуса му.
— Аз също. Странно.
— Просто още едно доказателство, че си предопределена за мен. Още пиле?
— Не, благодаря. Боуен.
— Катарина.
Тя се засмя кратко и отпи още една глътка вино.
— Спеше ли с Манди, докато беше омъжена?
— Не.
— Добре. Защото това е едно от моите правила. Нямам много, но това е едно от тях. Аз ще измия чиниите — рече тя, като стана.
— Ще ги оставим за после — спря я Бо и като видя изражението й, въздъхна. — Добре, ще ги измием заедно. Не искаш ли първо десерт?
— Все още не съм решила дали ще спя с теб.
— Ха… Имам предвид десерт, който се слага в чиния и се яде. Имаме пай.
Тя остави чинията на плота и се обърна.
— Какъв пай?
Бо отвори хладилника и извади подноса.
— Лимонов, с целувки.
Рина пристъпи по-наблизо и погледна сладкиша внимателно.
— Не е купен от сладкарницата.
— Не е.
— Ти ли го направи?
На лицето му се появи невинно и леко обидено изражение.
— Защо това те изненадва толкоз?
Рина се облегна на плота и го загледа.
— Ако можеш да ми изброиш пет съставки, които се съдържат в този пай — освен лимон, — ще спя с теб веднага.
— Брашно, захар… по дяволите! Една клиентка ми го даде.
— Клиентка, която ти плаща с пай?
— Той беше бонус. Допълнителна награда. Имам също и шоколадови бисквити, но няма да те почерпя, освен ако не спиш с мен. Ще ги ядем на закуска.
— Може да те осъдят за опит за подкупване на полицейски служител.
— Какво, ти да не би да имаш записващо устройство?
Тя се разсмя. И си помисли: по дяволите да вървят чиниите! Наведе се и се подпря с лакти на плота, като отпусна брадичката на дланите си.
— Защо не оставиш този пай някъде, Гуднайт и не дойдеш тук, за да провериш това лично?
18.
Той приближи, без да откъсва очи от нея. В нейните светеше предизвикателство и очакване. Вече беше силно възбуден, когато допря тялото си до нейното. Кой мъж не би се възбудил?
Рина остана с разперени ръце, подпрени върху плота, дори когато той намери устата й и я превзе с въздишка.
— Носиш ли пистолета си? — попита Бо с устни върху нейните.
Тя леко се напрегна.
— В чантата ми е. Защо?
— Защото, ако този път някой почука на вратата, ще се наложи да го използвам.
За миг тя въздъхна с облекчение и кратко се засмя, след което той я взе в прегръдката си.
— И чиниите ще трябва да оставим за после.
— Аха.
— Нищо не си видяла още — но коленете му омекнаха, когато тя захапа леко шията му. Стегни се, нареди си, докато я носеше през стаята. Да не вземеш да се изложиш сега! — И няма да го правим на пода в кухнята. Не че имам нещо против — той изви глава така, че да може да вижда лицето й. — Просто не този път.
Тя докосна косата му, а усмивката й беше нежна.
— Не този път. През целия път по стълбите ли смяташ да ме носиш?
— Тази нощ, Скарлет, няма да мислиш за Ашли.
Докато се качваше, тя обви ръце около врата му и покри лицето му с целувки.
Беше забравил да светне лампите — имаше толкова много неща да приготвя, но знаеше пътя. Пък и в къщата не цареше пълен мрак, все пак можеше да се ориентира.
Ръцете й все още го прегръщаха през врата, когато я сложи на леглото и се отпусна върху нея, не спирайки да я целува. В ушите му ударите на сърцето биеха като барабаните на някое диво племе в джунглата.
— Почакай. Много е тъмно — устните му покриха шията й с целувки и намериха нежната трапчинка под челюстта. Ръцете му изгаряха кожата й. — Искам да те гледам. Трябва да те гледам.
Бо се протегна и порови в чекмеджето на нощната масичка за кибрит, с който да запали свещта, която бе купил, мислейки за нея.
Когато се обърна, тя се бе подпряла на лакти, а косата й светеше като ореол от разтопен кехлибар.
— Ти си бил романтик?
— Само с теб.
Ореолът блещукаше, когато я притегли към себе си.
— По принцип не вярвам на мъже, които казват точно каквото трябва. Но трябва да призная, че с теб е друго. Спомняш ли си докъде беше стигнал?
Той се наведе и почувства въздишката й.
— Да. Дотук.
Мечтите по нея го бяха придружавали почти през целия му съзнателен живот. В тях тя можеше да бъде — и беше, всичко, което той искаше. Но реалността бе много повече. Кожа и устни, аромат и звук. Всичко се изливаше върху него като горещ водопад, препълнен с копнеж, удоволствие и наслада.