Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
— Това телефонът ли е? — промърмори Рина.
Бо остана както си беше проснат върху нея, с лице, заровено в косите й.
— Не. Кое?
— Почакай — тя си пое дъх и се концентрира. — Боже, това са ушите ми. Ушите ми звънят. Ау!
— Ще спра да ти тежа веднага щом съм в състояние да използвам отново крайниците си.
— Не бързай. Знаеш ли, беше прав. И двамата не сме били готови за това преди тринадесет години. Щяхме да се убием.
— Не съм сигурен, че не сме го направили сега. Може да ни погребат в тази поза.
— Жалко, защото, ако сме мъртви, няма да можем да правим любов отново.
— Ами! Ако раят не предлага много и хубав секс, защо е рай тогава?
Дали досега бе познавала мъж, който да я разсмива така лесно? — зачуди се Рина.
— Такива разсъждения ще те пратят направо в ада.
— Ако не Бог е измислил секса, кой тогава? — той успя да се обърне и подпре на лакът, за да я погледне. — Или това беше адът на един религиозен опит?
— Чух някой да пее, но не съм сигурна, че бяха ангели.
— Аз бях — той наведе глава и я целуна.
Ядоха пай в леглото и отново се любиха с вкус на лимон в устата и трохи по чаршафите.
Тя го целуна дълго, бавно и страстно, преди да се изтърколи от леглото, за да потърси дрехите си.
— Отиваш ли си?
— Почти два е. И двамата работим, за да се издържаме.
— Можеш да останеш и да спиш тук. Не е хубаво да вървиш толкова надалеч. И забравяш, че имам шоколадови бисквити за закуска.
— Силно изкусително — тя навлече панталоните, ризата и пъхна бельото си в джобовете. Беше забележително, но възхитително изморена, с онази умора, която човек чувства след добър и здравословен секс. — Но колко смяташ, че ще успеем да спим? Ние сме прекалено разгорещени, за да стоим мирно.
— Аз лично не съм в състояние да издържа още един рунд — призна той. — Направо съм гроги.
Рина изви глава и огледа лицето му на светлината на свещта.
— Лъжец.
Той се ухили.
— Докажи го.
Рина се засмя и поклати глава.
— Благодаря за вечерята, за десерта и за всичко останало.
— Удоволствието беше мое. Какво ще правиш утре?
— Какво имаш предвид? Не е нужно да ставаш — спря го, когато той се изправи и посегна към панталоните си. — Знам пътя.
— Ще те изпратя. Да речем, да вечеряме заедно? При теб, при мен, навън?
— Всъщност може да намеря два билета за мача на „Ориоулс“ за утре. Трети сектор. Ако успея, интересува ли те?
— Дъждът мокър ли е? И още питаш. Значи харесваш бейзбол?
— Не — тя приглаждаше косата си с пръсти. — Обичам бейзбол.
— Сериозно? Кой спечели сериите през 2002 година?
Тя сви устни за миг.
— Това беше годината на Калифорния. „Ангелите“ срещу „Гигантите“. Лейки отнесе трофея.
— О, Господи! — без да откъсва очи от нея, той сложи ръка на гърдите си. — Ти наистина си моето момиче от мечтите. Ожени се за мен и ми роди деца. Но след мача утре.
— Това ми дава време да си купя булчинска рокля. Ще ти съобщя, ако ми донесат билетите.
— Ако пък не, аз ще започна да се приготвям за следващия мач вкъщи — той хвана ръката й и тръгна с нея по стълбите.
Рина взе чантата си.
— Няма нужда да ме изпращаш чак до вратата, Бо.
— Но ще го направя. Навън може да има крокодили. Или извънземни. Човек никога не знае.
Взе ключовете и ги пъхна в джоба си, като мина пред нея.
— Значи освен романтичен си и старомоден.
— И все пак мъжествен и с отлични рефлекси.
— Което ще бъде от полза, ако срещнем извънземни.
Двамата слязоха по неговите стълби, после изкачиха нейните. На площадката тя го остави да я целуне.
— Сега се прибирай — прошепна Рина.
— Може би ти ще ме изпратиш до нас? Нали си ченге.
— Вкъщи! — побутна го леко и отключи вратата си. — Лека нощ, Гуднайт — прошепна и я затвори след себе си.
Наблюдавам я. Трябва да знаеш да чакаш и да планираш. Никога не съм си мислил, че ще отнеме толкова време, но мамка му, случват се и провали. Освен това очакването прави нещата по-вълнуващи. Кучката сега се чука със съседа. Колко удобно!
Бих могъл да го убия веднага, още сега. Отивам, чукам на вратата. Той идва да отвори. Мисли си, че е курвата му. Наръгвам го с ножа право в корема. Изненада!
Не, по-добре да изчакам. Да чакам и да наблюдавам. С него ще се справя по-късно. Докато градът гори.
Лампите светват. Лампите в спалнята. Нейната спалня. Обзалагам се, че е гола. Докосва се, пипа се там, където му е позволила и на него да я пипа. Мръсна кучка! Курва!
И аз ще намажа малко от това, а може и повече, преди да я запаля.
Прозорците изгасват. Сега е в леглото.
Да я оставим да заспи. По-забавно е, когато е заспала. Изчакай, ще дойде и твоето време, нищо не губиш.