Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— Чувствам се гузна, че майка ти отново трябва да тича след Лили. Все пак съм бременна, не съм инвалид.
— Тя сама пожела. Освен това исках да остана насаме с теб за час. Не, не казвай нищо. Господи, вече започвам да чета мислите ти. Луд съм по Лили и няма да губя време да те убеждавам в очевидното.
— Зная колко я обичаш. Просто не мога да осъзная всичко това. Не съм прекосила два щата, скачайки от легло на легло, а ми се случва за втори път.
— Този път е различно. Този е първият. Виждаш ли онази слива? — Харпър се спря и докосна едно от лъскавите й зелени листа. — Родителите ми са я засадили точно след като съм се родил. Ще засадим една за Лили, а после и за бебето. Но виждаш ли тази? Вече е почти на трийсет години и знам, че е засадена специално за мен. Винаги съм се чувствал добре тук. Това е едно от моите места. Ще има и други кътчета в градината, които ще станат наши, но това вече е едно от тях.
Извади кутийката от джоба си и видя как устните й затрепериха, а погледът й се втренчи в лицето му.
— Господи…
— Няма да коленича. Не искам да се чувствам като глупак в този момент.
— Мисля, че колениченето е знак за вричане във вярност.
— Ще трябва да се задоволиш само с думата ми. Искам новия живот, на който сложихме начало. Не само бебето, а всичко, което започнахме заедно. Ти, аз и Лили, а сега и това бебе. Искам да споделя този живот с вас. Ти си първата ясена, която съм обичал. Ще бъдеш и последната.
— Харпър… вече ме накара да затая дъх.
Той открехна кутийката и леко се усмихна, когато видя широко отворените й очи.
— Беше на баба ми. Малко е старомоден, предполагам.
— Аз… — Гърлото й пресъхна. — Та това е семейна ценност. Всъщност не мога да намеря думи. Харпър, навярно Роз…
— Беше обещала да ми го даде за жената, с която желая да прекарам живота си. Искам ти да го носиш. Омъжи се за мен, Хейли.
— Пръстенът е толкова красив! Харпър, ти си невероятен…
— Това не е всичко.
Хейли смутено се усмихна.
— Не мога да си представя какво друго може да има.
— Искам да приемеш името ми. Искам и Лили да носи моята фамилия.
— Осъзнаваш ли какво означава това? — Тя докосна бузата му. — Осъзнаваш ли какво правиш?
— Напълно. Най-добре е да отговориш веднага, защото не ми се иска да разваля този романтичен момент, като се сборичкам с теб и насила сложа пръстена на ръката ти.
— Няма да се стигне до това. — Тя притвори очи за миг и си представи разцъфналите сливови дръвчета — традицията на поколенията. — Знаех, че ще ми предложиш брак, след като ти казах, че съм бременна. Така си устроен, да постъпваш почтено. Да бъдеш отговорен.
— Но това не е единствената причина!
— Изслушах те — Хейли енергично поклати глава, — ала сега е мой ред да говоря. Знаех, че ще ми направиш предложение, и една от причините да се чувствам зле беше страхът, че няма да узная истинските ти подбуди. Боях се, че ще го направиш от чувство за дълг. Но сега знам, че не е така. Ще се омъжа за теб, Харпър, и ще приема името ти. Както и Лили. Ще те обичаме до края на живота си.
Харпър извади пръстена от кутийката и го сложи на пръста й.
— Малко е широк — промърмори той, докато повдигаше ръката й към устните си.
— Въпреки това няма да си го получиш обратно. Сложи ръка върху нейната, за да задържи пръстена на място.
Хейли едва успя да се усмихне, преди да се хвърли в прегръдката му.
— Обичам те, обичам те, обичам те… Той наклони главата й назад и я целуна.
— Надявах се да го кажеш.
Чувстваше се малко неловко, докато вървеше с Харпър, за да съобщят новината на майка му и Мич и помолят Дейвид да отвори шампанско. Позволи си половин чаша, която бе достатъчна за двата тоста.
По един за годежа и за бебето.
Роз я прегърна и прошепна в ухото й:
— Трябва да си поговорим на четири очи, и то скоро. Всъщност какво ще кажеш за сега? Харпър, ще отвлека момичето ти за няколко минути. Трябва да й покажа нещо.
Без да изчака отговор, Роз хвана Хейли под ръка и я поведе към вратата.
— Помисли ли вече каква сватба би искала?
— Не съм… Събра ми се толкова много.
— Не се и съмнявам.
— Харпър предложи да се оженим тук.
— Както се надявах. Можем да използваме балната зала, ако искаш нещо изискано. Или градините и терасата, ако предпочиташ по-непринудена обстановка. Обсъдете това и ми кажете. Нямам търпение да се заема с подготовката. Сигурно ще се опитам да наложа мнението си за доста неща, така че ме дръжте под око да не се увлека.
— Боже, опитвам се да се поставя на твое място! — въздъхна Хейли, докато се изкачваха по стълбите. — Но не мога.
— Така е, защото здраво стоиш на своето. А и аз не бих ти отстъпила мястото си.