Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— Не забременях нарочно — отрони Хейли.
Роз се спря на прага на спалнята си и погледна право в насълзените й очи.
— Такива мисли ли се въртят в главата ти? Че те смятам за използвачка?
— Не… не точно. Но много хора биха си го помислили.
— Гордо мога да заявя, че аз не съм от многото. Експерт съм по преценяване на характери, с една-единствена сериозна грешка в забележителната си кариера. Ако имах по-ниско мнение за теб, Хейли, нямаше да живееш в дома ми.
— Когато каза, че трябва да си поговорим, помислих, че…
— Е, въпросът е приключен.
Роз застана до леглото си и отвори кутията върху него. Извади нещо, което приличаше на пухкав бледосин облак.
— Това е одеялцето на Харпър, направих го скоро след като се роди. Всяко от децата ми имаше такова. Запазила съм и трите, за да ги предам на поколенията. Ако родиш момиченце, би могла да използваш нещо на Лили или да купиш ново, в по-подходящ цвят. Но се надявам, ако е момче, да го завиваш с това. Във всеки случай твое е.
— Прекрасно е! — възхити се Хейли. Роз го притисна към лицето си за миг.
— Да, Харпър е от хората, които обичам най-много в живота си. Няма нищо на света, което да желая по-силно от неговото щастие. С теб е щастлив. Това е повече от достатъчно за мен.
— Ще му бъда добра съпруга.
— Постарай се. А сега какво ще кажеш да си поплачем?
— О, да, би ми се отразило добре.
Докато лежеше до него в тъмнината, тя се заслуша в спокойния ромон на дъжда.
— Не знам как е възможно да съм толкова щастлива и същевременно толкова изплашена.
— Същото се отнася и за мен.
— Тази сутрин имах чувството, че целият свят се стоварва върху главата ми. А сега сякаш над мен се сипе дъжд от нежни, уханни цветя.
Той хвана ръката й. Пръстенът бе в кутийката си на нощното шкафче.
— Утре ще го занеса на златар да го стесни.
— Не знам как ще живея с човек, който чете мислите ми. — Хейли се претърколи върху него и отметна коси назад. — Струва ми се, че и аз чета твоите. Знам за какво мислиш сега.
Наведе се и го целуна по устните.
Нежна и уверена, щастлива и спокойна — така се чувстваше, когато бе с него. Но на първо място — обичана. Каквото и да сковаваше сърцето й, каквато и буря да се надигаше в нощта, щеше да я прогони от съзнанието си и да се наслади на тези мигове на близост.
Сигурна, в безопасност. Завладяна от страст.
Имаше му пълно доверие, когато я държеше в прегръдката си, както сега, и топлите им тела и устните им нежно се докосваха. Вкусът му й вдъхваше сила, докато езикът му закачливо се преплиташе с нейния.
Движеха се в бавен и спокоен ритъм, докато дъждовните капки мелодично барабаняха по плочите на терасата. Сърцето й биеше бързо като тях. Бе изпълнена с наслада и очакване. Толкова добре го познаваше — в началото като приятел и партньор, а сега — любим… съпруг.
Завладяна от силни чувства, тя се сгуши в прегръдката му.
— Обичам те, Харпър. Струва ми се, че съм те обичала цяла вечност.
— Вечността е пред нас.
Той плъзна пръсти по лицето й към косите й. Виждаше силуета й в полумрака, блясъка на очите й. Изглеждаше странна и загадъчна на тази светлина в бурната нощ, но бе изцяло негова. Когато се вгледа в нея, видя бъдещето си. А допирът на тялото й му разкриваше красотата на настоящето.
Вкуси от сладостта на устните и кожата й, проследи изящната извивка на шията й, изваяните й гърди. Долавяше пулса й, бърз като ромона на дъжда и все по-учестен…
Бавно плъзна ръце и устни по стройното й тяло, толкова бяло и нежно на слабата светлина. Трептенето на мускулите й под ласките му издаваше възбудата й.
Нежно, безкрайно нежно долепи устни до корема й и ги задържа за миг, замислен за онова, което растеше вътре. Ръката й галеше косите му.
— Второто му име трябва да бъде Харпър — прошепна тя. — Момиче или момче, както и да го наречем, важно е да запазим името на рода.
Той извърна глава.
— А какво ще кажеш за Клетис? Клетис Харпър Ашби.
Едва сдържа усмивката си, все още долепил устни до кожата й, когато ръката й застина.
— Беше шега, нали?
— Малкият Клетис… или Хермиън, ако е момиче. Не са често срещани имена напоследък.
Устните му изминаха с целувки пътя обратно до нейните.
— Ще съжаляваш, ако се влюбя в тези имена и настоявам за тях. Ще е забавно, нали?
— Може би Клем. — Ласкаво докосна крайчеца на устните й. — Или Гертруд.
— На всяка цена трябва аз да попълня удостоверението за раждане — усмихна се тя. — Особено ако толкова държим детето ни да носи име на цвете. Любимото ми е Бегония.
— А ако е момиче?
Хейли сграбчи ушите му, дръпна ги и избухна в смях. Продължи да се смее, докато той бавно проникваше в нея.