Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— А нима си успяла да заченеш сама?
— Това няма значение.
— Хейли! — Той придърпа очилата над носа й, за да я погледне в очите. — Има значение, и то голямо. С Лили си постъпила така, както си сметнала, че е най-добре и за теб, и за бащата, и за бебето. Правилно или не, господ знае, но лично аз одобрявам решението ти. Ала както и да е, проявила си смелост. Сега трябва да я проявиш отново и да направиш най-доброто за всички засегнати — да кажеш на Харпър.
— Не зная как. Прилошава ми при тази мисъл.
— Явно го подценяваш, въпреки че го обичаш.
— Напротив. Знам как ще постъпи и това е проблемът. — Отново се загледа в лентичката и онзи крещящ надпис, който отекваше в главата й. — Ще бъде до мен. Но откъде мога да съм сигурна, че го прави от любов, а не защото се чувства отговорен?
Дейвид се наведе и я целуна по челото.
— Просто ще си сигурна.
Всичко това звучеше чудесно — разумно, логично и зряло. Все пак не беше лесно да направи нещо, което не търпеше отлагане.
Искаше й се да изчака, да забрави за няколко дни. Дори да си представя, че проблемът може да изчезне, макар да бе егоистично и детинско от нейна страна.
Когато стигна до градинарския център, влезе незабелязано в една от тоалетните за персонала да направи теста повторно. Изпи половин литър вода почти на един дъх и остави струята да шурти в мивката за всеки случай. Понечи да стисне палци, но си каза, че няма смисъл от подобни глупости.
Прочете резултата с полупритворени очи.
Отново бе същият.
„Е, няма шега, няма измама. Бременна съм“. Този път нямаше да плаче и да проклина съдбата. Просто пъхна лентичката в джоба си, отвори вратата и се подготви за неизбежното — трябваше да каже на Харпър.
„Но защо да знае?“, помисли си тя. Можеше отново да опакова багажа си и да замине. Бебето бе нейно.
… Той беше богат и влиятелен. Щеше да й отнеме детето и да я захвърли. Да открадне сина й. За славата на великата фамилия Харпър щеше да я използва като кобила за разплод, а после да изтръгне живота, който е носила в себе си.
Нямаше права над това, което принадлежеше на нея. Никакви права над детето, което растеше в утробата й…
В този миг Стела я повика и тя се стресна като крадец, хванат на местопрестъплението.
Беше се озовала сред сенколюбивите растения, заобиколена от буйна зеленина.
Откога ли стоеше тук и в главата й се въртяха мисли, които не бяха нейни?
— Добре ли си?
— Малко съм замаяна. — Дълбоко си пое дъх. — Извинявай за закъснението.
— Няма проблем.
— Ще наваксам. Но се налага… Трябва да поговоря с Харпър, преди да започна работа.
— В оранжерията за присаждане е. Настоя да му се обадя, когато дойдеш. Хейли, искам да ми кажеш какво има.
— Първо ще поговоря с Харпър.
„Преди да загубя самообладание или разсъдъка си“, мислено добави тя. Забърза между масите с разсад, пресече асфалтираната алея и продължи покрай оранжериите. Забеляза, че бизнесът отново процъфтява след лятното затишие. Температурите бяха малко по-ниски и хората вече се замисляха какво да засадят наесен. Момчетата на Стела се готвеха да тръгнат на училище. Дните ставаха все по-кратки.
Животът продължаваше въпреки кризата, която изживяваше тя.
Поколеба се пред оранжерията, в която бе Харпър. Порази я фактът, че главата й, заета с толкова мисли преди няколко мига, сега беше като празна.
Но вече можеше да стори само едно: да влезе.
Вътре бе топло и звучеше музика. Обстановката толкова му подхождаше — безброй растения в различни фази на развитие, мирис на почва и зеленина.
Музиката не й бе позната — някаква композиция за арфи и флейти.
Харпър бе застанал в далечния край и крачките дотам й се сториха най-дългият поход в живота й. Той се обърна и чаровно й се усмихна:
— Хей, точно теб исках да видя! — С едната си ръка й даде знак да се приближи, а с другата свали слушалките от ушите си. — Погледни, нашите бебчета! — Застана с лице към растенията и не видя как Хейли потръпна при тези думи. — Развиват се точно по план — продължи той. — Виж, плодниците вече са издути.
— Не само те — промърмори Хейли, но се приближи, застана до него и се загледа в растенията, които бяха опрашени преди няколко седмици.
— Виждаш ли? Семенниците са напълно оформени. Ще им дадем още три-четири седмици, докато семената узреят. Тогава върхът ще се разтвори. Ще съберем семената и ще ги засеем в саксии. Ще ги държим на открито и през пролетта ще покълнат. Когато станат високи седем-осем сантиметра, ще ги засадим в лехите.
— А после какво? — попита тя, макар че мислите й витаеха другаде.
— Обикновено получаваме цвят на втория сезон. Тогава ще огледаме и опишем различията и приликите, характеристиките. Това, на което трябва да се надяваме, е поне едно — въпреки че бих заложил на повече — да бъде с яркорозов цвят и червеникав оттенък. Когато разцъфне, ще го наречем „Дъщерята на Хейли“.