Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
Картър беше блед и говореше много високо:
— Мисля, тук присъствуват мнозина, които си спомнят, че от края на 50-те и началото на 60-те години ядрената психоза сред военните, имащи отношение към отбраната, се превърна в проблем.
През 1957 година по време на учебен полет в небето над щата Ню Джорджия бомбардировач Б–57 по погрешка изпусна водородна бомба. Тогава бомбата не се взриви заради Предпазното устройство. Но по-късно, при разследването, се изясни, че пет от предпазните устройства не били в изправност и е задействувало само последното, като по този начин взривът е бил предотвратен. Тогава неофициално започнаха да обсъждат въпроса, какво би станало, ако тази бомба се бе взривила над територията на САЩ. Можело е да възникнат две ситуации: първата — системата за отбрана да няма време да установи каква е бомбата, дали е хвърлена от самолет на противника, или е изпусната случайно от наш самолет, и да даде заповед за ответен удар, а втората — Някой войнолюбец от междинните служби, дори и да е знаел, че бомбата е изпусната от американски самолет, би могъл за издаде заповед за ядрена атака, за да демонстрира колко е доблестен. Ето защо още в онези години човешкият фактор в системата за ядрена отбрана се превърна в проблем.
В душите на слушателите се надигаше нещо мъчително. Епоха на ядрен терор, унищожителни войни, огромни запаси от оръжия, механични мрежи за взаимно унищожаване — далечният кошмар на времената, когато светът бе съществувал. Не бяха изминали и четири години, откакто човечеството бе загинало, но сега, когато хората слушаха разказа на майор Картър, всичко това им се струваше безумие. В крайна сметка светът и цивилизацията не бяха загинали от всеизгарящия огън, сипещ се от небето, а от миниатюрните организми, които не могат да се видят с просто око.
— През 1961 година — продължи Картър — млад офицер, служител в склада за ядрени оръжия, полудял. Той тръгнал към склада с пистолет. А се е случвало и военнослужещи от отбранителната система, обхванати от психоза, да посегнат към бутона. При медицинските изследвания на служещите в отбраната се оказа, че един процент от целия състав са в опасно психическо състояние и трябва да бъдат освободени. Десет процента бяха в нестабилно психическо състояние и се нуждаеха от задълбочен преглед и лечение. Така на една база в Гренландия служителите объркали луната, която се появила иззад облак, с ядрена ракета, обявили тревога, а в това време връзката с главната база на Аляска прекъснала, тоест отново възникнала възможност случайно да избухне война. Следователно при новата система възможността от случайна война в резултат на повреди в устройствата намаля, но, от друга страна, се увеличи опасността, дължаща се на човешкия фактор.
Всички внимателно слушаха думите на Картър, който продължаваше:
— През епохата на Кенеди бяха направени различни опити да се предотврати тази опасност, например бе невъзможно да се изстрелят ракети без ключа, достъп до който имаха само петима души, като последната атака на Противовъздушната стратегическа отбрана би могла да се извърши само със заповед на президента. Но Кенеди беше първият, който разбра, че всички опити за осигуряване на безопасност всъщност се свеждат до избора на един от двата варианта: първият — да се продължи по пътя, който би довел до случайно избухване на война и в крайна сметка би предизвикал гибелта на човечеството, а вторият — да се демонтира цялата система.
Всички имаха чувството, че става дума за избора на Цезар — да премине или да не премине Рубикон. Същият беше и изборът на един политик преди десет години…
— Силвърланд се отклони от пътя, предпочетен от Кенеди. От момента на своето избиране той открито заяви, че ще смаже Съветския съюз. Когато Силвърланд влезе в Белия дом, опасността от случайното избухване на войната се увеличи. Въпреки че не забравяха дълга си, голяма част от военнослужещите, заети в отбраната на страната, дълбоко в себе си желаеха войната да бъде предотвратена. Със започването на президентството на Силвърланд ужасът от войната стана за тях тежко психическо бреме и в резултат опасността от случайното й избухване, предизвикано от човешкия фактор, се увеличи. Тогава Силвърланд се свърза с генерал Гърланд, ултрадесен военен, негов горещ привърженик, и реши да създаде собствена система за ядрена стратегия. АСР беше крайното, строго секретно звено в тази система.
И Гърланд, и Силвърланд, които се ползуваха с толкова лоша слава, бяха вече мъртви. И все пак Йошидзуми усети как дланите му изведнъж овлажняват.