Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
Когато пиколото пристигна с багажа, тя му даде пет долара бакшиш и заключи вратата. Часовникът до леглото показваше 9.41, което означаваше, че е почти три през нощта в Милано. Спането трябваше да почака. Донатела свали костюма си и го окачи в гардероба. От куфара си извади чифт дънки, кафяви ботуши и дебел вълнен пуловер. Бързо се преоблече и си сложи избеляла червена бейзболна шапка, като завърза косата си на конска опашка. От дамската си чанта взе малък бинокъл, мобилния си телефон „Моторола Стартак Тримоуд“ и пистолета „Хеклер и Кох НК 4“. Компактният пистолет побираше осем 32-калиброви патрона и можеше лесно да бъде скрит под дебелия пуловер.
Донатела излезе от хотела и се насочи на запад по улица М. След няколко пресечки зави надясно по Трийсета улица. Вечерният въздух беше леден, но приятен. Добре й дойде, след като беше прекарала почти целия ден в самолет и влак. По време на полета от Милано тя беше изучила внимателно досието на обекта. Затова логично избра хотел „Четири сезона“. Беше разположен по средата между дома на мъжа и кабинета му. Изкачи стръмния хълм. Оглеждаше квартала, както я бяха учили в МОСАД.
Донатела Ран не беше жена с много конфликтен характер. Или поне не в сравнение с времето, когато беше на двайсет. На трийсет и осем вече се беше научила да се примирява с някои неща. МОСАД обаче беше друга история. Бяха я превърнали в нещо, което при други обстоятелства изобщо нямаше да бъде. Прехваленото израелско разузнаване я бе направило шпионин и убиец, но не по нейна воля.
Не само кариерата на Донатела като модел изстискваше силите й. Наркотиците също си казваха думата. На двайсет и една години тя се беше превърнала в пристрастена наркоманка. При ангажимент в Тел Авив беше заловена от властите в опит да вкара нелегално в страната трийсет грама кокаин. Беше в затвора, уплашена и отчаяна, когато един мъж на име Бен Фридман дойде при нея и й предложи начин да избегне присъдата. Каза, че ще й помогне да се излекува от пристрастеността към кокаина и след известно време ще може да се върне в Милано. Даде честната си дума, че пускането й от затвора не е свързано по никакъв начин със секс.
И тъй като не можеше да разсъждава трезво и отчаяно искаше да избегне затвора, Донатела се съгласи. На следващия ден се озова завързана за едно легло в някакво лечебно заведение. Трепереше и се потеше от абстиненцията. След като мина първата седмица, с тяхна помощ вече се беше отърсила от вредния навик. Но щяха да я накарат да се отърси от още много навици. Първоначално започнаха да й втълпяват идеите бавно, като я учеха на техники за събиране на разузнавателна информация и на самоотбрана. След месец я пуснаха да си върви. Чувстваше се страхотно. За първи път в живота си имаше цел. Бяха й помогнали да разбере еврейските си корени, да разбере тежката съдба на своя народ и нуждата той да бъде защитаван от тези, които се бяха заклели да изтрият евреите от лицето на земята.
В началото задачите й бяха прости — нищо повече от наблюдение на някой човек или предаване на информация, докато обикаляше света. Но с годините нещата станаха по-сериозни. Още четири пъти се връща към наркотиците и всеки път те отново й промиваха мозъка. Обучението се промени. Първо се правеше под прикритието на техники за самоотбрана, но постепенно за нея стана очевидно, че целта е друга.
Полковник Бен Фридман от страховития МОСАД беше нейният учител и покровител. Той бе един от двамата мъже в живота й, на които можеше напълно да се довери. Мисълта за другия бе чудовищно болезнена.
Но трябваше да бъде честна към себе си. На нея й беше харесвало невероятно много обучението още от самото начало. Тръпката да дебнеш друг човек и да го убиеш беше несравнима с нищо, преживяно от нея до този момент. Беше по-хубаво от какъвто и да е наркотик, дори по-хубаво от секса. Донатела Ран беше склонна да се вманиачава и когато това се случеше, не можеше да се спре. Обичаше работата си, за която й плащаха изключително добре.
Докато се изкачваше по стръмния павиран тротоар, тя добре си даваше сметка коя всъщност е. Целият й живот беше объркан. Беше търсила баща си, когото не познаваше и в крайна сметка се надяваше никога да не намери. Най-сетне бе разбрала коя е и накъде върви. За нея това беше постижение.