Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
— В къщата на Рап ли са?
— Да, и тя ще ги пусне вътре точно както си мислехте.
— Добре.
— Ще ми кажете ли каква е останалата част от плана ви?
Кларк затвори дневника и го прибра обратно в чантата. Свали ръкавиците и ги остави на бюрото. С чаша в ръка той се приближи и седна на стола срещу Камерън.
— Какво иска Мич Рап сега повече от всичко на света?
— Анна Райли.
— Грешка. Той още не знае, че е при нас.
Камерън поклати глава.
— Не знам.
Кларк посочи с чашата към него.
— Иска теб, Питър!
Камерън облиза устните си.
— И какъв е планът ви?
— Много е прост. Ти си едновременно и примамката, и капанът. Рап иска да се срещне с теб, нали?
— Да, но защото иска да стигне до вас.
— Така казва той. Но повярвай ми, иска да те убие, колкото и мен, ако не и повече.
— Защото не знае кой сте. Ако знаеше, че сте вие… сенатор… председателят на Сенатската комисия по разузнаването, вие щяхте да сте първи в списъка му.
— Никога няма да разбере, че аз стоя зад всичко, нали, Питър?
— Не… не, сър, няма.
— И защо няма да разбере?
Камерън не знаеше как да отговори на въпроса.
— Ъъ… защото аз няма да му кажа никога.
— И защото ще го убиеш, Питър. Ще се заложиш като примамка и после ще го накараш, колкото се може по-умело, да се срещнете в неговата къща. Ако успееш за тази вечер, ще е идеално, но ако утре сутринта не отговори, искам да използваш момичето. Кажи му, че има трийсет минути да дойде при теб в къщата и че ако не дойде сам, момичето ще умре. — Кларк впери ледения си поглед в Камерън. — При никакви обстоятелства не отивай в тази къща. Остави Дюзър и хората му да се оправят. Кажи им, че искам да изглежда така, сякаш Рап е убил Райли и после си е пръснал мозъка. Убийство и самоубийство.
Кларк отпи от чашата си. Планът беше перфектен. Кореспондентката на Ен Би Си от Белия дом открита мъртва в дома на предполагаем служител от ЦРУ. И Конгресът, и Сенатът ще започнат собствени разследвания. Кларк ще се държи на положение и ще запази достойнството си по време на предаваните по телевизията дебати. И когато настъпи най-подходящият момент, ще извади фалшифицирания дневник на Райли. Вътре ще има факти, които ще свалят президента Хейс на колене и ще очернят Демократическата партия. На следващите избори сенатор Кларк ще е най-вероятният кандидат за Овалния кабинет. Планът беше перфектен.
Бяха се събрали в кабинета на Стансфийлд. Беше девет и петнайсет вечерта. Директорът току-що се беше върнал от Белия дом и изглеждаше уморен. По настояване на Рап Стансфийлд поиска допълнителна охрана. Никой от Службата за охрана в ЦРУ не зададе въпроси. Бяха свикнали с подобни неща. Трийсет минути след като Стансфийлд им се обади по телефона, до къщата на директора спря мобилен команден пост и „Шевролет Събърбан“. Мобилният команден пост докара двама души, които да следят комуникационното и наблюдателното оборудване, и други двама, които да осигуряват охраната им. От събърбана изскочиха две немски овчарки. Кучетата и техните водачи, въоръжени с автомати, започнаха патрулен обход.
Около камината в кабинета бяха насядали Рап, Коулман, Кенеди и Стансфийлд. Рап се обърна към Стансфийлд:
— Мисля, че е някой от Държавния департамент.
— Може и да е, но не съм сигурен. — Стансфийлд беше леко замаян от морфина.
— Държавният секретар Мидълтън никога не е бил голям почитател на Управлението — добави Кенеди.
Стансфийлд погледна към Коулман.
— Какво смяташ ти, Скот?
Бившият тюлен помисли малко.
— Не разполагаме с достатъчно информация — изрече бавно.
— В нашия бранш рядко разполагаме с такава — контрира го Рап.
— Отново прегледах картата на онзи район, в който се намира ретранслаторната кула. — Коулман поклати глава. — Държавният департамент не е единствената организация, разположена там, която враждува с ЦРУ.
— Вярно, но са най-вероятният кандидат — отвърна Стансфийлд.
— Трябва да открием кой е този Професор. — Коулман премести погледа си към Рап. — Той е ключът към всичко.
— Съгласен съм, но той не отговаря по телефона, а в момента това е единствената ни връзка с него.
— Докъде стигна Маркъс с преглеждането на досиетата от Държавния департамент? — попита Кенеди.
— Гледахме фотографии почти три часа тази вечер — отвърна Коулман. — И нищо не открихме. Когато свършим, отново ще ги прегледам.
— Това е единственият начин — каза Стансфийлд. — Трябва да продължите да търсите Професора. Хората не се захващат с този бизнес, без да имат подходящ опит.